Демокрацията е вероятно един от най-големите абсурди пробутвани на класата управлявани, от класата управляващи. Естествено, абсурди в живота много, а конкуренцията - жестока. Но според мен няма по-очеизвадно абсурдно нещо, което в същото време е толкова общоприето за "чиста истина". Мнозина дори го бъркат с други понятия (като това - република, което има доста по-различно съдържание).
Нека започнем с прост въпрос. Представете си, че търсите доктор да ви лекува. Какъв човек ще изберете? Този който е бил обучен добре от други специалисти, неговите качества са били оценени и проверени от специално съсловие, а той се е доказал с години практика? Или ще хванете някой от улицата, и ще започнете да разпитвате сульо и пульо какво мислят (а те обикновено са на двете противоположни мнения)? В единият случай наистина търсите доктор, а в другия по-скоро някаква врачка или баячка. Модерната политическа система успя някак си да прокара идеята, че видиш ли проверката за компетентност във ВСЯКА професия е една, но точно за политиката е точно обратната... В политиката, за разлика от останалите, популярността е най-важният показател, и се явява върховна форма на справедливост. Всъщност, това не е вярно само за политиката като професия, има и други, нека ги наречем "свободни професии", където подобно верою се прилага - примерно певци, актьори, компаньони и компаньонки. Т.е. това са клас професии, които се базират на това да "омагьосат" хората, и са главно свързани със забавление и удоволствие. В контраст с други професии, които можем да наречен "важни", насочени към разрешаване на реални проблеми, като - математици, инженери, строители, доктори и т.н. в които се търси практически резултат. От тук следва, че професията политик спада, още по дефиниция, към класа - забавление, шоу.
Парадоксът е, че дори лоното на модерната "демокрация" - САЩ, се опари от тази демокрация. Има един монополист в машините за търсене, споделяне на видеа и т.н. (да, отново парадокс - в лоното на "свободния пазар", е пълно с подобни монополисти), дето уж много вярваше в демокрацията и са яростни привърженици на демократичната партия. Докато не се случи избирането на Тръмп, и не измислиха понятието "fake news" и "крайно дясно". Повечето хора имат къса памет, и не помнят, как точно тези словосъчетания се появиха, а от там - защо. Та тази компания, заедно с други теч монополисти, започнаха да цензурират - и пряко (чрез триене) и косвено (чрез прекъсване на финансирането), де що сметнат по всичките си платформи. Интересно... нали бяхме демокрация, и нещо стига да е популярно, стига хората да го харесват, значи е вярно и справедливо? Защо се наложи тогава тая цензура? И по-важното - кой и как ще дефинира кое е "true news", кое "дясно" може да съществува, ако изобщо има такова? А ако това изобщо може да се направи, то какъв е смисълът от останалата ни демокрация, от избори и т.н.? Всички ще четем, гледаме, и вярваме на едни и същи неща, които ще са безусловно "най-верните". Като през едни други периоди на човешката история... Очевидна цензура, която между другото предизвика сериозни загуби на същия тоя монополист (едни 70 милиарда)... Но естествено, като нямаш конкуренция, и няма свободен пазар от който да се притесняваш, на който му пука от загуби... Та така, там вече не е "демокрация", да се върнем на другата...
В съзнанието на хората се втълпи, че видиш ли всички проблеми на политиката идвали от пожизнените управници, и те ще се решат, просто като ги меним през 4/5 години, и ходим да си ги преизбираме. Хм... да попитам, колко пъти трябва да меним Костов, с Бойко, с Царя, със Сергей... и не знам си кой още? 5 тиквоча, в какъвто и ред да ги сложиш, си остават 5 тиквоча... В САЩ горките са още по-зле - там са на двупартийна система от много време. За съжаление, се получи реално дори още по-лош феномен - сега като се редуват, могат да обвинят за всичко предишните, щото те са го играли тогава "опозиция"... И така - виновни никога няма, отговорни също. А в нашата още по "цветна демокрация" го има и по-сериозния проблем на партии еднодневки, които идват, грабят каквото могат и се покриват.
Тези неща естествено са само върха на айсберга. Какво да кажем за популизма? Или за подкупването на сегменти на населението директно (със станалите нарицателни кебапчета) или индиректно (предизборни "обещания"). Не си спомням кой американски политик беше казал, че демокрацията ще се провали тогава, когато кандидатите за постовете осъзнаят, че могат да подкупят вота на гражданите, с парите на същите тези граждани... За съжалението, осъзнаването на обратно, от страна на гражданите, е много по-рядко явление. На много хора все още им е трудно да схванат, че нито Костов, нито Бойко, нито който и да е реално ще произведе или направи нещо, че да ти повиши стандарта на живот. Те заемат пост от които могат единствено да сменят начинът по който парите които ти правиш, ще се разпределят. И да не забравяме, че е общоизвестна истина (поне в развитите държави), че с колкото по-малко пари разполага държавният апарат, толкова по-добре, защото това преразпределяне, рядко завършва добре, а класическият пример е комунизма. По-просто казано - държава ако обещае на едни, трябва да вземе от други. Ролята и, изобщо не е толкова икономическа, колкото особено българският манталитет след 45 години комунизъм си представя.
Какво е решението на всичко това? Всъщност, за разлика от много други проблеми, решението е доста просто. Аз самият за пръв път се замислих за него в тинейджърските си години. И въпреки това виждам хора на по 70, които вече са пътници кажи речи, и още не вдяват. Това е всъщност истинският проблем - как масата хора може да са толкова тъпи, оплетени в безсмислени политически интриги, че след цял живот, те дори не успяват да се замислят в правилната насока. Умът им е още в цветните войни на червени, сини, бинбяни. За това си има причините естествено. И може би е добре да започна с тях.
1) Мислене на дребен човек. Това е може би най-голямата причина.
Ако мисленето ти е дребнаво, простира се до това да хапнеш, пийнеш, най-много до това къде да изучиш децата си... какъв живот да водиш, освен на дребен човек? Не само това, но и ти създаваш такъв живот за тези около теб, третирайки ги с подобен манталитет. Според мен дребнавото мислене, е едно от най-характерните (анти)качества на българина, в сравнение с останалите народи. Това е свързано естествено с историята ни, надали има кой знае какви мистерии по тази точка, по-скоро е въпрос на реализъм и честност да си го признаем...
2) Неспособност да оцениш качествата на другия. Политиката първо, и най-важно е излъчване на някакви по-качествени елементи които да насочват останалите като нация. Т.е. както и да го кривим, става дума за някакъв елитаризъм, и кой заслужава повече да заеме някакви по-високи и отговорни позиции. Няма как да дадеш отговорност на някой, без да увеличиш и правомощията му. Това значи, че някак си трябва да намалиш собственото си его, и признаеш качествата на някой друг. Отново типично за българската психика обаче е, че ние сме неспособни на това. У нас е силно заложена завистта, как видиш ли "тоя" може и е постигнал повече от мен. Трябва да е крадец, мошеник, няма как по друг начин да е стигнал до там... Точно такива са ни и политиците, а най-лошото е, че го приемаме за нормално, даже се стремим целенасочено. Причината е, че ако виждахме наистина качествените хора на високи позиции, нямаше да ги търпим, нямаше ние да се търпим от завист, как те са постигнали повече и го заслужават. Всъщност българинът целенасочено си избира мошеници, той си ги предпочита, защото те подкрепят собственият му начин на мислене, че няма как да има хора с повече умения и възможности от него. Тях си ги търпи, защото им вижда недостатъците, за разлика от кадърните хора.
3) Някой друг трябва да ме "спаси", и някой друг трябва да свърши работата. Това е типично за хората като цяло. Демокрацията се оказа "идеалната" система, поради ниската до никаква нужда от влагане на усилия. Трябва да отида, зачеркна едно число в един списък, и съм готов, изпълнил гражданският си дълг. Забележете - дори число, щото е трудно да научиш цяло име... От там насетне, е работа на друг, и той трябва да се чувства поласкан... Може, ако единствената му работа е да окраде каквото успее. Но реалността е, че ако тази работа трябва да се върши истински, почтено, отговорно, ти трябва да покажеш защо един съвестен човек изобщо трябва да се ангажира. Има далеч по-лесни начини да си изкарваш прехраната и гледаш личния живот. Т.е. хората не осъзнават, че спрямо отношението което те имат към политиката. държавността, такива хора се въртят и около властта. Ако консенсуса е, че политиката е "мръсна работа", цари корупция, цари неуважение и недоверие, надлъгване, бягство от отговорност, такива хора и ще се съберат около нея. Нима очаквате свестен, чист човек да се влезе в това?
И да се върна на решението и колко просто, но и колко далечно за гореописаният индивид е то. А именно, че ако искате дадени хора, трябва първо да си ги отгледате... Както се гледа една градина, така трябва да си отгледате и хората, т.е. децата. Още на 15-16 години ми направи впечатление, как на това общество не му пука за децата му. Напротив, всичките усилия, дори в образователният сектор, са насочени просто към отчаяно запазване на система, която дори не работи. Вместо да се отделя внимание на децата които искат да учат, които показват таланти, които показват и че са морални, съвестни, системата отделя внимание точно на другите, показващи анти-качества. За да може накрая всички да излязат на конвейр, "образовани" по шестобалната....
Първо - образованието никога не е проектирано наистина да дава житейско познание на децата. Това е система която тръгва от елитите, за да създаде образовани работници по време на индустриалната революция. Така че областта в която се фокусира е най-вече икономиката и създаването на работници. Образователната система в този и вид не може да създаде истински хора, камо ли пък истински лидери. Наред с икономическите проблеми, децата трябва да изучават и житейски теми, философия, история (ама истинската), и то по-начин свързан с живота който водят и ще водят, не получаване на оценка по шестобалната. Доколко нагоре ще стигнат в образованието си трябва да зависи от тях самите. Задължителното образование трябва да е минимално, така че нагоре да остават само сериозните и кадърните хора. Да си кадърен, трябва да започне да се уважава. Естествено как този подбор ще става е сложната част, макар че голяма част от него ще идва естествено. Точно и тези хора, постепенно трябва да навлизат в политиката, спрямо собствената си професионална насоченост и лични качества, докато не бъдат избрани и на лидерски позиции на базата на възраст, показани качества и т.н.
Една скоба отварям, за да отговоря на въпросът - а не е ли работа на семейство да развие житейски разбирания... За съжаление, моите наблюдение върху семейството, особено в днешно време, е силно песимистично. Семейството естествено дава старта в живота, но като цяло, то няма да нито правилно да обучи, нито даже правилно да оцени таланта на своите деца. И говоря от личен опит. Обикновено семейство най-много да страда от болни амбиции детето му да влезе в някакъв ВУЗ, да си намери престижна работа и т.н. Но това са техни лични амбиции, рядко имащи нещо общо със самото дете, какво то иска и какво представлява като субект. Т.е. е типично за семейството да го разглежда като обект. За истинска преценка, си трябва професионалист, и това за което аз споря тук, е че тези таланти може да не са само като работник в някаква сфера, а лидерски, философски, морални и т.н. Това са качества които де факто днешното общество изобщо не оценява, нито развива, но пък се чуди, или по точно оплаква, защото не ги вижда (защото ако наистина се чудеше, щеше да се сети)... От цялата история която познаваме за човечеството, най-добрият начин подобни качества да бъдат развити е академичната среда, университетите, и по какво те представляват, може да се съди всичко останало. За съжаление университетите не могат да съществуват сами по-себе си, те искат финансиране, респект, и това ги оставя отворени към манипулация. Университетът не трябва да е просто място обслужващо икономиката, защото обществото има и друга важна страна - морална, идейна, социална, културна. Но проблемът е, че тя се оценява много по трудно, от кариеризмът и парите. Пак ще попитам - учудва ли ви тогава, че живеем в общество, лишено от такива ценности, след като вие не ги цените, нито финансирате?
Второ - самата тема за "партии" е също безумна. Да, тя е малко по-логична от "демокрацията", но това не е система която може да достигне до най-доброто решение. По-същество, партията се създава да защитава интересите на определена група хора. Тя няма виждането, нито претенциите да защитава интересите на всички, при което не може да защитава и интересите на държавата. Идеята е, че чрез многопартиен парламент, повече интереси ще бъдат представи. Но нека правим разлика между "представени", и вземане на най-доброто цялостно решение на базата на всички мнения. Не това е проблемът на днешният парламент, а как да се създаде управляваща коалиция, която да прокарва авторитарна политика. Проблемът е, че в крайна сметка една партия трябва да бъде избрана, и води конкретна политика, докато не се провали в това да бъде преизбрана. Това е и механизмът да се постигне някакъв баланс, но замислете си - силно примитивен, като на една тракаща машина, лутаща се из крайностите (и както писах - едните си измиват ръцете с другите). Много по-рационална политическа система би била всеки да взема решение спрямо собствената си съвест, претегляйки сам всички виждания. Дали това е по-трудно, и изисква повече от човека - естествено. Но аз не съм за еднолично взимане на това решение, а от цялата общност която е компетентна по дадена тема, и може да допринесе по някакъв начин за решението. Дали такова решение, взето от все пак ограничен общност от хора "тоталитарно"? Моето виждане е такова. Когато отидеш на доктор - чудиш ли се дали решението му е "таталитарно" или не? Т.е. трябва да разграничим съществуването на истински, ясни проблеми, от популизма и "политически платформи". Що се касае до върховната власт, тя трябва да е заета с разрешаване на ясни проблеми касаещи се до функционирането на самата системата. Властта не е за да ти оправя личните проблеми, не е да те "спасява", да ти обещава просперитет и т.н.... в това я превърна популизма. А простолюдието не вижда, че това всъщност ограничава собствената му свобода. Прехвърляйки отговорността на някой друг, му дава и властта свързана с нея. Държавността е нещо много по-специфично, и като такова то изисква експерти, които работят върху конкретни проблеми, които имат конкретни решения. Тя е там за да наложи необходими рамки, и насоки, не за да ти реши всички проблеми, а ти само да спиш и чакаш. Именно когато дефинираш нещата така, виждаш, че т.н. "партийна система" е безсмислена, защото в ядрото си, тя е популистка. Популизъм, и държавност са две диаметрани понятия. И не че популизмът не може да има място в човешкото общество, той е неизбежен, но просто той не е за държавността, както не е за болниците, не е и за училището. В личният ти живот, ок - вярвай в каквото си искаш, забавлявай се както искаш, стига то да е в разумните границите които са ти определени от закона, науката и т.н. Днешната култура е типичен пример какви абсурдности може да достигне една култура, когато популизмът управлява, и се преструва, че мнението на всеки има еднаква стойност (освен ако не става дума за някое от пипалата на deep state под формата на идеологии като "толерантност" и "фейк нюз")
Трето - може ли републиката да спаси демокрацията? Ако има нещо което "крепи" демокрацията, то това наистина е конституцията, доколкото тя изобщо се зачита. И проблемът е именно в това, конституцията сама по себе си е просто един текст. Човекът е този, който трябва да се ръководи от него и използва по най-добрия начин. Един закон не се спазва сам, някой трябва да го спази. Т.е. човекът е централен фактор и не можем да прехвърлим държавността просто на система правила, защото поне толкова (ако не и повече) отговорни са хората които трябва да се ръководят от тях. Държавността е по-широкото понятие, защото включва и хората като фактор. В една монархия, тези хора е ясно от къде идват - аристокрацията, чрез наследственост, децата им които още от малки се обучават. Но в друга форма на управление - кой ще създаде и обучи тези хора? Отговор - никой, и това е идеята...
Партийният модел, който по същество е лобистика, според мен е взет извън контекста на държавничество, и привнесен напълно изкуствено, в опитите групи от хора да се докопат до власт. Но никога хората като цяло не са се замисляли, кой е най-добрият начин за тях самите да си създават и избират лидерите си. Системата още в зародиш е окупирана от различни групички, които реално паразитират/проституират за различни интереси (включително техните лични). А тези отдолу, дори не си дават реална сметка, че можеш да избереш само това което си създал, то и за това "изборът" ти е такъв... Истината е, че "демокрацията" в този и вид, е един от най-суровите режими, клонящи към авторитарен, защото днешната политика винаги обслужва нечии елитарни интереси. Всички знаем кои са те - на банки, корпорации, "обръчи от фирми", и естествено - лична изгода от цялото това нещо... Всъщност е правилно да се каже, че политиците са посредници/балансьори, между големият капитал и невежите маси. Това си е скрита олигархия, в която простолюдието избира просто посредника/middle man, и преговаря за някой друг кокал който му хвърлят. Политиката не е да защитава техните интереси, и никога не е била. И не, това не е "несправедливо", даже напротив. Директно следствие е на неспособността ти да си търсиш и работиш за интереса. Неспособността ти да работиш с останалите на колективно ниво за някаква обща кауза. За съжаление, това е типично за масите, които са като цяло анималистични, примитивни, и затова те винаги са били управлявани през историята, по един или друг начин. Решение вече на този проблем, просто няма. Това което описах като решение, колкото и елементарно да е, е извън възможностите на това социално ниво. То е функция по-скоро може би на буржоазията, която обаче е рядко постижение за едно общество. И по причини които описах в предният текст, беше унищожена, и заменена. Просто казано - това е процесът който извървяхме от Емил Димитров до Криско.
Изводът от цялото нещо е... a трябва ли да има извод... Кучетата лаят, керванът си върви... Ако трябва да има нещо което е в нашата лична власт, и си струва наистина да се замислим, то трябва да е по-скоро нещо в този контекст:
https://www.youtube.com/watch?v=NcAO1L4gcFg
© Interim Всички права запазени
Стойчо, дедо, той целият текст е за това, че самата демокрация не е реализирана както трябва, защо е така, и какво може да се направи. Няма "други режими на управление", защото този текст не е против ядрото на демократичният модел, а по-скоро как е реализиран. На всичкото отгоре е показано каква е посоката в която трябва да се работи, макар това да е радикално и неприложимо за човечеството.
Хайде с много здраве, и моята добра воля се изчерпи...