Обичах да пиша. Обичах начинът, по който умело боравех със словото. Обичах състоянието, обичах емоцията, обичах силната и права мисъл. Това беше безопасен начин да пусна фантазиите си на свобода. Обичах да виждам, че написаното стига до някого. И го докосва. Обичах да виждам въздействието. Това беше преди да осъзная, че прекалено много съм станала автор. А по душа съм актьор. Пък и не можеш да защитиш литературните си творби, когато си никой. И винаги някоя нахална кифла може да си ги присвои, за да впечатлява феновете си, които тайно презира, но им се усмихва, защото знае... че без тях... е никой. А би било загуба на енергия, все пак.