До автора на моят живот
Обичах да пиша. Обичах начинът, по който умело боравех със словото. Обичах състоянието, обичах емоцията, обичах силната и права мисъл. Това беше безопасен начин да пусна фантазиите си на свобода. Обичах да виждам, че написаното стига до някого. И го докосва. Обичах да виждам въздействието. Това беше преди да осъзная, че прекалено много съм станала автор. А по душа съм актьор. Пък и не можеш да защитиш литературните си творби, когато си никой. И винаги някоя нахална кифла може да си ги присвои, за да впечатлява феновете си, които тайно презира, но им се усмихва, защото знае... че без тях... е никой. А би било загуба на енергия, все пак.
© Миа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тук има душа, истинска любов, истинско усещане, наистина преживени емоции... Толкова е чисто и откровено, толкова отдадено и пълно със сила...!Това, което ти е в душата и в сърцето не може да ти бъде отнето, никога по никакъв начин!Поздравления за написаното!
-
Пишеш добре, това никой не може да ти отнеме. Не е малко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
