exuded (Владимир Георгиев) 9 декември 2018 г., 21:26 ч.

Фейлетонни фрагменти на труда 

101 3 5

     Нека условно разделим труда на държавен и частен, нищо че той е най-вече личен. Няма да споменяваме термина производителни сили, защото някои съвременни профсъюзни дейци го смятат само за марксически, сякаш това е достатъчно основание да е неуместен. Маркс е бил икономист, комунизмът за него е платформа за нови икономически предимства, а не... Няма значение. Комунисти са само крадците и честните хора. Всъщност те не живеят под един покрив.

     И така, държавният труд е този, който човекът полага, за да изпълнява функции и дейностти, свързани с осъществяването на правомощията на държавния (и общинския можем да включим) апарат. Това е труд в интерес на публичните задължения на държавата и общините да преразпределят обществените блага по такъв начин, че социумът да усеща грижата на държавата, която е създал. Проблемът е, че трудът за държава, която се е посветила на корупцията, е по същество неморален, противоконституционен, незаконен, престъпен. Държавните и общински чиновници стават съучастници – като членове на политически партии, вместо да са просто наемници. Обстоятелството, че работят за заплата и по нареждане не опровергава този факт – така са работили и в нацистките структури по време на войната. Ако не изпълняват задълженията си по начин, правещ допустима корупцията и грабежа, тези чиновници ще останат без работа в добрия случай. В по-лошия случай ще бъдат дисциплинарно уволнени и срещу тях ще бъде образувано досъдебно производство, за да знаят, че висят във въздуха, обримчен от паяжината на властта.

     Следователно, единственият начин да се съхраниш в клоаката на държавната или общинска администрация е като работиш по възможно най-услужливия начин без да показваш форми на мислене или самостоятелност при вземане на решенията. При това е редно да показваш лоялността си и преклонението пред волята, която стои зад погрешните решения.

     Държавата функционира зле благодарение на всеотдайната некадърност и доброволна продажност на чиновниците. Всъщност тук въпросът не е относно неизбежността на нискочелието, а най-вече относно неговата нравственост. Държавният чиновник е безнравствен човек без собствена воля и гръбнак: до доказване на противното, разбира се. Неговото дефинитивно значение е да правоприлага злото, облечено с лош закон, за да пречи на суверена да реализира своето добро.

     Частен наричаме трудът, полаган в недържавните и необщински формирования – предприятия и звена, в които преобладаваща е частната форма на собственост. Тук лоялността към държавата е неуместна и бива замествана от преданост към собственика и към собствеността изобщо. Единственият култ е този към парите и в тяхно име са позволени всякакви средстав, включително престъпните. Незаконността е доброжелателен начин да се постигне бърза печалба и към това биват приучавани служителите. Собствениците не се интересуват от своят бизнес и производствените блага, които той създава, а от крайния резултат – материализирането на печалбата в лично облагодателстване. Тук нещата не са се променили много от робовладелския строй насам, но често пъти са по-демократични от условията, при които се осъществява държавния труд. В корумпираната държава частният труд корелира с държавния по такъв начин, че да парализира всякакъв смисъл от труда изобщо – трудът не произвежда принадена стойност, а само я обслужва, за да бъде ефективно обсебена. Затова той не е особено ценен и високо оценяван.

     Отчуждението на труда е предпоставка за корупцията и кражбата. Не е задължителна, но е необходима предпоставка.

     Може и още да се каже. Но има ли смисъл?

     Във всеки случай намирането на прилична работа се оказва трудна, дори непосилна задача за човек, който е решил да живее в хармония със собствените си представи за чест и достойнство. В същото време пазарът на труда и някои уж представителни работодателски организации твърдят, че липсват кадри – обаче такива, които да полагат своя държавен или частен труд при посочените по-горе условия. Формирането на този вид кадри преминава пред обезчовечаването на личността, а това се постига само след полагане на опорочен и обезсмислен от корупцията държавен или частен труд. Затова е основателно предположението, че безработицата – доброволна или принудителна, е единствената форма за реализиране на човешкия потенциал. Недостатъкът е, че това понякога води до психически разстройства, крайна бедност и дори смърт.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Мариана.
  • brinne (Мариана Бусарова) Силно стряскащ извод.
    Реално трудът се полага, за да получим някакъв негов / често неравностоен / финансов еквивалент.
    Чета те с интерес.
  • Plevel (Силвия Илиева) Споделям мнението на Стойчо. Прочетох с интерес.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Възхитен съм от начина по който правиш дисекция на едно общество,осеяно от метастазите на опороченото разбиране за полагане на труд; и в името на какво,кого и как?!
    Моите почитания, Владимир!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.