ИНВАЗИЯ
Когато Доброто навлезе в нашите земи, слънцето огря равнините, изсипа златния си прашец върху планините и те заблестяха, къпеха очите на хората в сълзи, родината ликуваше, природата усети празник и горите развяха зелените си знамена.
В парламента свикаха извънредно заседание.
- Кой го е канил? – попита шефът на една парламентарна група.
- Кой? Никой – отговори му друг. И продължи: - Нахлува във въздушното ни пространство без да пита!
- Безобразие! – провикна се трети от мястото си. – Нечувано! Това е агресия!
В тържествената зала на Народното събрание се чуха дюдюкания, псувни и революционни песни. Депутатите бяха готови да бранят териториалната цялост на татковината, един намери чук, друг – отвертка, трети – вино, седнаха, отпиваха, говореха, ръкомахаха. Вече никой не се тъпанеше на трибуната, цял един парламент бе трибуна, всички крещяха, деряха гърлата си, обиждаха.
- Кой знае защо идва – умуваха учените в Българската академия на науките. Академиците умееха да мълчат, когато ...