21.05.2016 г., 22:00 ч.

#Je suis mort 

  Журналистика » Социални статии
1241 1 2
1 мин за четене

* mort - превод от фр. - мъртъв

Докато всички във фейсбук са Пешо и Пенка, Шарли Ебдо, Париж, и Истанбул, се замислих кога за последно станахме свидетели на катастрофално събитие и реално направихме нещо по въпроса.

 

Мъртви души.

 

Свикнали с ежедневието си. Ставаме рано, отиваме на работа, прибираме се. Повтаряме. От време на време се бием в гърдите, че сме свободолюбиви личности, ходим по барове и наричаме селската си суетност свобода. Даваме заплатата за ментак алкохол и салфетки, друсваме балканския вариант на па де дьо и се чувстваме като лебеди, плаващи из дебрите на поп фолка. А когато институции и властолюбиви същества реално ни я отнемат (свободата, не чалгата... Пази Боже!) къс подир къс, ние пишем хаш-тагове по стените си и се мислим за бунтари. Организираме протести във Фейсбук, на които не ходим, защото в последния момент съседът Иван ни е поканил на запой.


И така и в редките случаи, когато ни фрасне патриотичната муза по челото, палим пламъка на революцията и с извинение (или без), се изпикаваме върху него.

 

Не е трудно да се управлява такъв народ, не мислите ли?

 

Имам чувството, че в годината на българина има само три важни събития - агнето на Великден, рибата на Никулден и прасето по Коледа. Тъпчем телата си, а душите ни умират от глад. Те не се засищат с комерсиалния свят, с лайкове, пари и парцали. Затова и усещате такава празнина в себе си.И нещо не е наред, нали така?


Обаче продължаваме да се залъгваме, че е от времето, ретроградната Венера, разваления боб снощи, комплексирания работодател, черната котка, пресякла ни пътя в четвъртък и евентуално наближаващия петък 13-ти след две години.

Можем ли за момент да се спрем и сами да си вдъхнем живот? Защото това, че се събуждате сутрин не ви прави живи и лъскавата обвивка не ви прави хора.

© Теодора С. Всички права запазени

Статията е писана на 15-ти декември 2015г.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Възрастта е повече от реална. Относно моите материали, аз лично не ги виждам като есета, тъй като в оригинална форма ги публикувам в сайта си като статии и според обема и начина, по който ги представям не ги намирам близки с есетата, които съм писала през годините.
  • Много хубаво пишеш. Радвам се, че има такива млади хора - надявам се, че възрастта е реална. Имам и един въпрос - не мислиш ли, че твоите произведения (тези, които си публикувала) са есета?
    И накрая - след пошлото и неграмотното, което добре си забелязала, мога само да се радвам на грамотното писане, уважението, което имаш към нашия хубав и стар език, стил и ясно изразена мисъл. Удоволствието да прочета и трите ти неща беше мое!
Предложения
: ??:??