Конституционната проформа на България - втора част
На 16 април 1879 година в Старопрестолния Търнов град Учредителното събрание на новооснованата Трета българска държава приема основният закон за общественото устройство и създаването на институциите в страната.
За да разберем какво са искали нашите Учредители, какво са постигнали със създаването (възстановяването)на суверенитета на българската държава, трябва да започнем оттам където завършва завладяването през 1396 година на Видинското Царство во главе с Цар Иван Срацимир.
Както вече споменах, не всякога и толкова изведнъж една държава се разпада поради липса на централна власт. Когато в случая има трима владетели, които взимат участие и съпротива срещу османската експанзия не заедно: обединени срещу общия враг, а го правят върху убеждението, че може да се спасят поединично!
Но да оставим миналото като свършен исторически факт и да преминем към 16 април 1879 година...Прави чест на Учредителите, че в тогавашна Европа монархиите, които в лицето на Великите сили, во главе с нашата Освбодителка-Руската империя, решават да допуснат приемането на една Конституция, която е близка по дух и еманация на живота в Кралство Белгия. През 1831 година е създадена Белгийската държава, като наследствена монархия. Белгийската Конституция има вписани всички идеи, които носят парламентаризма и неин девиз е..."Съединени: ще бъдем силни".Четирите статуи на Пиедестала на Колоната на Конгреса в Брюксел представят Четирите основни свободи от 1831 година: свободата на вероизповеданията, свободата на сдружаване, свободата на образование и свободата на печата.
Ако отворим Търновската конституция: ще намерим гореспоменатите основни свободи в Конституцията на Кралство Белгия, досущ залегнали (преписани) от Учредителите на Третата българска държава! Въпреки, че Временното руско управление представено от Сергей Лукянов и по препоръка на Княз Дондуков-Корсаков предлагат Проект за Органически устав за държавното устройство на Българското Княжество... Учредителите на Конституцията ни внасят големи и различни промени, включително на именованието му.
Търновската конституция е променена през 1911 година само в частта си, когато Княжество България добива Независимостта си на 22 септември през 1908 година и Княз Фердинанд Първи приема титлата Цар. Повелята и желанието на Учредителите (въпреки клаузите от Берлинския договор от 1878 година) да бъдат присъединени към Княжество България и останалите извън пределите Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Добруджа, както Южна, така и Северна...
Изхожда се от идеята заложена в Санстефанския премилативен договор, която идея се явява една неосъществима мечта на българите да бъдат заедно: всички в една държава с преобладаващо българско мнозинство в гореспоменатите български области!
Тридесет години по-късно България възстановяване статута си на Царство, нали такова е било желанието на Учредителите--да очертаят една достойна приемствена проекция, която има органична връзка с Второто Българско Царство...
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
