exuded (Владимир Георгиев) 4 август 2018 г., 9:24 ч.

Конюшните като културна ценност 

317 2 20

     Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Димов да напише „Тютюн”. Просто се сетих, нищо не намеквам.

     Има хора, които ценят културното наследство като жив паметник на изкуството и затова му се радват в автантичния му вид. Други, като римския император Нерон, възбуждат таланта си в страстния пламък на пожара – за този самодържец и поет се говори, че е подпалил Рим с творчески подбуди.

     И коне съм яздил, и тютюн съм брал. Влизал съм и в конюшни, макар и не царски, и в тютюневи складове. Дори по едно време живеех срещу тютюнева фабрика със затихваща дейност и разкошна столова. Но си мисля – колкото и да е царска, как може една конюшня да е културна ценност? Там не мирише ли? Наследство щом е – да, то трябва да се приеме с благодарност дори когато мирише, но чак пък ценност? И си мисля: що за нация е тази, която въздига конюшните и складовете в емблема, в олицетворение на своята култура? Сам възниква въпросът и какво е мястото на конюшните и тютюневите складове в йерархията на нашите (из)конни европейски и евроантлантически ценности?

     Към размисъл по тези въпроси ме тласна и една наскоро прочетена статия. У нас имало 51 театъра, които през 2017 г. са стрували на държавния бюджет почти 100 милиона лева при общ бюджет за култура на Министерството на културата през същата година в размер на 157 милиона лева. За сравнение, съседна Румъния с около 20 милиона население има 7 държавни театъра. Страната ни има най-много опери в региона – 5. Македония, Литва и Сърбия – по две.

     Не можах да намеря статистика колко и къде в Европейския съюз изоставени, но реликвени конюшни и складове ознаменуват наследеното национално изкуство, но се опасявам, че ще се окажем единствени.

     Наскоро министърът на културата Боил Банов съобщи, че на оперативка при премиера внезапно са се открили две важни задачи относно Царските конюшни: първо, да се установи дали палежът е инцидентен или не е такъв и, второ, дали сградата е собственост на МВР. Факт било, че конюшните се пазели досега по начин, по който се пази цялото културно наследство – никакво надстрояване, никакво разрушаване, никаква промяна на автентичния вид. Ако някой допуснел опожаряването на такава ценност – длъжен е да я възстанови напълно. Във връзка с това министърът на вътрешните работи бил поел ангажимент пред културния си колега да възстанови сградата във вида, съществуващ от години.

     Дано не стане точно така. Фейсът на тази (а и на съседните) сграда от специфичния конски ансамбъл в центъра на столицата е облъскващ от десетилетия – напукана и разпадаща се мазилка, течащи покриви, занемарена боя, разбити прозорци, открадната или прогнила дограма... Няма да е трудно да се възстанови сградата в това състояние, ако изобщо има смисъл: достатъчно е да се махне пепелта и готово. Освен ако, разбира се, целта на занятието не е сградата да грейне с изначалното си предназначение – да обслужва на царя (който и да е той) конете и растящите нужди на градския транспорт от нови конски сили.

     Най-бедната държава в Европейския съюз заделя от скромния си бюджет средства за възстановяване на конюшни в центъра на своята столица, защото са културна ценност в патримониума на Министерството на вътрешните работи. Чудя се колко ли подобни ценности има в България и в активите на министерствата и на общините? Прочетох наскоро, че и юзината на бившия царски дворец в София била паметник на културата, та щяло да се вдига голяма врява, задето имало одобрен проект за надстрояването ѝ и даже проектът щял да се изпълни. Не съм културолог, никакъв лог не съм всъщност, но може ли една юзина (локална електроцентрала) да бъде паметник на културата? На коя култура ще е паметник? На електрическата? Не става; това тангентира с безумието и издига до изкуство всяка персистенция. Иначе казано - тъпанарска работа.

     Ако сравним бедняшкия бюджет на Министерството на културата с богаташкия брой на оперите и театрите, ще се наложи безусловно да се съгласим, че колкото и чудновато да е нашето културно наследство понякога, то ще се руши и запада по необходимост. Накрая ще стане толкова безценно, че ще си възпламени от гордост. Или от друго.

     Не се ли поддържат тези ценности, паметта им налага промяна на статута: така еднозначно ми звучат нещата. И императивно, опасявам се.

     Иначе ще започнат да изгарят, за да светят – като всяка неосмислена ценност.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • vitality2 (Мария) Царските конюшни би трябвало да са културна рядкост в една демократична република. По чуждестранен образец би могло да се потърси ефективен начин за реакция.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Силве. И на теб - Мария.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Защо ли не ви пратя и двете да пасете Уикипедия, нищо ново не ми казвате. Прочела съм ви пощите, измъдрете нещо ново. Усмивка.
  • Plevel (Силвия Илиева) Ами тази бедност е именно защото не виждаме много далече. Англия разчита на икономика съставена от робовладелски строй, сега е модернизиран. Там може да са прости, всичко да им е наредено, но си имат държавници. Най-лесно се сяда на метеното. А на нас кой ще ни измете? Кралицата е само пчелата майка. Нека спираме. Темата е необятна. Въпросът е, че не оборите са важни, имаме си достатъчно плачевни паметници на културата, много по-ценни. Имаме млади хора, изпълнени с надежди. Все още. Лека вечер!
  • Tangerine (Хел) Ами Силве, и ти си права донякъде. В Европа ценят архитектурните си паметници, но у нас се занемаряват дотолкова, че в един момент нищо не остава от тях, освен едни "обори". Пореден пример, че тук поради липса на средства и безотговорност почти всичко се превръща в пародия на това, което би трябвало да бъде. И накрая остава само някой да драсне клечката, за да не се мъчи и паметника, пък да не се мъчим и ние. Пълен цирк.
    И не става въпрос за надежди царят да ни оправи. В Англия например, кралицата ли ги оправя? Но виждате колко милиони паунди генерира само една кралска сватба. А става въпрос и за уважение към историята. Но народа е толкова оскотял поради бедност, че за съжаление не вижда по-далеч от носа си.
  • Plevel (Силвия Илиева) Това явление с маскировката, е короната на номерата в политическото цирково изкуство. Маскировката във всички случаи е една и съща - да се препраща вниманието ни върху колкото се много повече безсмислени идеи, за да станем дотолкова кривогледи, че да не можем да различим маймун от човек и обор от библиотека. Най-вероятно още се таят надежди царят да ни оправи, защото царска конюшна звучи някак гордо. А Никотиани - паметници
    с призраци има в почти всеки град. Даже си имат и директори, със мазни заплати. И те са "Налични човеци" - цитат.
    Аргументите са пред очите ти Хел, само че циркът е за сметка на нашите деца, ако се правим, че не ги виждаме.
  • Tangerine (Хел) Ами няма смисъл, а и нямам време да оборвам твоите "аргументи", вижда се, че от 100 кладенеца вода се опитваш да донесеш. Тъй, че най-добре е да спрем дотук. Приятен ден!
  • Eipril (Хари Спасов) Самите законотворци са недомислени!Някой знае ли как се е казвал последният кон на Н В Цар Борис?!..Балкан се е казвл! Не Фердинанд,не Аугусто!Защото тогава хубавият кон е бил,като Порше и т.н. Хубаво,поетично!
  • exuded (Владимир Георгиев) Извинявай, Хел. Мислех, че си пълнолетна.
  • Tangerine (Хел) Ами да, струва си да се гордеем с българската държавност, която прадедите ни с кръв и пот са извоювали за нас. И да покажем поне малко благодарност като уважаваме символите на българската държавност и историческа памет.
  • exuded (Владимир Георгиев) Най-обичам някой да ми говори за европейски програми и субсидии. Ако върнем финансовите корекции, които ЕК ни налага всяка година, се оказва, че "инвестициите" отвън са по-малко или равни на вноската ни в бюджета на Европейския съюз - заради корупцията и "културната" ни автентичност. На нас ни трябват конюшни. Това е. Съгласих се, Хел. Ще зобаме заедно още векове. До следващата ни паметност. И култура. Историческата стойност се цени днес, всеки ден - денят, в който гоним по десет млади образовани българи в чужбина, за да не се завърнат никога. Щом не ги задържаме, дори с конюшните си, струва ли да се гордеем? И какво общо има Европа с това?
  • maistora (Красимир Тенев) Ако стане музей, да. Ама може пак да си остане предишната съборетина, само че с покрив за няколко милиона. Дали ще стане свърталище на наркомани и клошари или чудесен игрален дом с бинго зали, покер салони, ротативки , или зелена зона. Ще видим кое лоби ще надвие.
    Tangerine (Хел), не винаги държавата е собственик на такива културни паметници. Представете си себе с в ролята на наследник на подобен обект. Трябва да теглите заем от банка (Според задължението, което произтича от Закона.) и да го вложите в една съборетина. Тогава ще бъде важно дали има възможност за възвръщане на инвестицията. Нали? Или просто няма да изпълните задължението си. Има нещо недомислено от законотворците.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Това е заради общественото мнение. На всички над главите гори червената лампичка на Павлов, не само за храна и слюнки става въпрос. Но коя съм аз, че да се опитвам да правя психологически анализ на популизма. Я как опровергах всеобщото мнение, че звездите се развеждат често, защото са развратни. По-развратни от простосмъртните. Развенчах една от утехите на обикновения човек. Ама и аз съм една. Риса превърнах в кон, да бях такава и аз, ще имаше кой да се погрижи и за мен, а не да ме "горят", че да не мога да пиша. Трябва да си помисля по въпроса.
  • Tangerine (Хел) Да, средствата, необходими да се възстанови сградата в автентичния и вид са огромни, но би могло да се кандидатства за субсидии по европейски програми и така би излязло по-евтино. И въпреки, че възстановяването на един архитектурен паметник с историческа стойност не би трябвало да се прави само с цел печалба, би могло да се направи от него и туристическа забележителност, която да генерира приходи.
  • maistora (Красимир Тенев) Tangerine (Хел), има случаи в които един паметник на културата би могъл да се възстанови с малко средства и после да носи даже приходи. Случаят с Царските конюшни не е такъв. След като погълнат огромни средства, Царските конюшни нито ще са царски, нито ще са конюшни, не бива и да са. Възвръщаемост на средствата не може да се очаква. Законът задължава собствениците/наследниците/ да поддържат такива паметници, не им помага с данъчни облекчения, субсидии, охрана, безлихвени заеми или с преференции. И така такъв обект се превръща в кисела джанка на която е вързано зло куче. Сиреч, похабява се напразно.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Явно горят нещата, които смятат, че не стават за нищо друго, освен за подпалки. А смятаме Царските конюшни за културна ценност по същата причина, по която американците си внасят замъци от Великобритания. Защото те са млада държава и са нямали Средновековие и Античност в смисъла на европейските, а ние сме били в пределите на Османската империя и не сме имали самостоятелна история. Комплекси. Със същата цел македонците приватизираха Александър Македонски. Ясно е.
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Мариана, Красимир, Хел (Референдумите са създали държавата, а не тя тях - вж. Платон, също и Цицерон, както и Джон Лок; Древна Гърция, в по-ново време - Швейцария; но в статията няма и дума за референдум, а за смисъл - очевидно схрускан от "професионалисти" с необходимото образование)
  • Tangerine (Хел) Да, колкото и на някои да не им се иска, и конюшните, и складовете в Пловдив са абсолютна културна ценност, не само физически, но и чисто символично. Оставете на професионалистите да решат и оценят кое е културна ценност и кое не. Има хора с необходимото образование за това. Ако по всеки въпрос в държавата се организираха референдуми, най-добре би било да се закрие държавата.
  • maistora (Красимир Тенев) Покривът на националната библиотека тече от години и се руши... Но щом конюшните са приоритет, да ги възстановим до предходното им състояние, каквото и да означава това. И колкото и да струва на данъкоплатците. В Асурдистан е възможно всичко. Дори градски тоалетни да се превърнат в музей. Не се шегувам, за съжаление – факт. Даже чат-пат тоя музей пак изпълнява предходната си служба.
  • brinne (Мариана Бусарова) Много злободневно есе. Вярно е съждението ти за складовете и конюшните, които били ценности, пък и културни били.
    Интересно ми беше да прочета разсъжденията ти.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.