ЗАКОНОПРОЕКТЪТ НА ПЕЕВСКИ И ЦОНЕВ В ДЕТАЙЛИ –
КРАТЪК КОМЕНТАР
На 27 октомври 2014 г. в деловодството на Народното събрание е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. За последните осем годни този закон е променян 24 пъти – нещо твърде необичайно за специфичен нормативен акт в сфера, касаеща дейността на особен вид търговци.
Законопроектът е внесен от трима народни представителите – Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев, но в мотивите му се говори от името на парламентарната група на Движението за права и свободи. Целта на законопроекта е да се започне реален, с езика на фактите, а не митологизиран разговор за задкулисието и за политико-икономическите зависимости в България. Вносителите обявяват, че нямат амбицията да решават или предопределят законодателно решението за Корпоративна търговска банка, независимо какво ще бъде то – оздравяване, преструктуриране или обявяване в несъстоятелност.
Интересно защо тогава толкова се бърза с този законопроект? Дните изтичат именно за КТБ и за нейните вложители. С какво този нов нормативен акт ще повдигне кулисите, ще надникне зад тях и ще премахне зависимостите? И защо така спешно иска да го стори, че някак да надскочи датата на фалита или на оздравяването на КТБ?
Отговорът за съжаление не е толкова сложен – защото с този закон се цели да се накажат акционерите, вложителите и кредитополучателите на същата тази банка. Отново – зад кулисите, зад паравана на обществената грижа.
Може би най-съществената новост, която предлага проектът, е взигането на банковата тайна по отношение на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности[1]. Тези лица декларират и имуществата и доходите и на своите съпрузи/съпруги и ненавършили пълнолетие деца. Декларацията се подава пред Сметната палата, която уведомява квестора или синдиката на банка, по отношение на която са предприети мерки за преструктуриране или за отнемане на лиценз, да провери дали някое или някои от тях са сред вложителите или кредитополучателите на банката (въпреки че списъкът на имената на лицата се публикува на интернет страницата на Сметната палата). Ако открият такива, квесторите или синдиците публикуват имената им в два централни ежедневника, независимо дали са закрили влога си или са погасили своя кредит. Законът се отнася и за лицата, които без ограничение във времето някога или понякога са влизали в списъка на посочените в Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности.
Поставят се въпроси, които вносителите на законопроекта трябва да изяснят. В рамките на коя и на каква процедура се осветяват влоговете и кредитите на посочените лица? След отнемане на лиценза на банка се пристъпва към обявяването й в несъстоятелност. Тя вече няма собствен живот, а представлява съвкупност от имущество, предназначено за удовлетворяване на кредиторите. Синдикът не управлява масата на несъстоятелността в собствения смисъл на тази дума – той само довършва текущите дела на фалиралото предприятие. Реалното управление на производството по банкова несъстоятелност се осъществява от Фонда за гарантиране на влоговете в банките като основен (обикновено) пръв кредитор. Той и назначава синдика и може да го освободи по всяко време. До известна степен това се отнася и за квесторите – те управляват предприятието на банката (дори да е в процедура по преструктуриране), само по необходимост, а не по предназначение: по силата на суспендиращите правомощия на квесторския надзор изобщо; БНБ ги назначава и може да ги отстрани по всяко време. На кого ще послужи информацията, разголена откъм банкова тайна, след отнемането на лиценза или след вземането на решението за преструктуриране? Нито квесторът, нито синдикът са полицейски органи. Техните задължения са свързани само с оглед спазване на специалните закони – при или по повод установяване на данни, касаещи съмнения или опасения за извършени престъпления, пране на пари или извършване на операции, засягащи или касаещи финансирането на тероризъм. Вдигането на банковата тайна няма да подпомогне нито преструктурирането, нито ликвидирането на активите на банката. Кого обслужва тогава и защо точно в този момент?
Същото се отнася и за влоговете и кредитите на дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим – тези по § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане[2]. Какво като декларират действителните си собственици[3], при това – едва след като лицензът на банката бъде отнет или след като е взето решение за нейното преструктуриране? С какво ще помогне това? Според мен – с нищо. Освен да служи за саморазправа: качулка след дъжд или средство за самовъзпиране, както се казваше по времето на Студената война. Повече смисъл би имало да се разбере кои са били действителните собственици на дружества в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които през последните 15 години са придобивали участия в банки, небанкови финансови институции, пенсионни фондове и лица, осъществяващи дейността си чрез лиценз, разрешение или друга форма на регулаторен административен надзор.
Има и друго. Нашата страна като държава членка на Европейския съюз все още не е транспонирала във вътрешното си право изискванията на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Срокът за това изтича на 31.12.2014 г., а държавите членки прилагат мерките по директивата от 1 януари 2015 г. Защо тогава още сега, без време и не на място, при това в хаотично-спешен порядък ние се опитваме да наложим законодателни вътрешно-правни мерки в изпълнение на схеми за преструктуриране на банки, които все още не сме възприели като нормативно съзвучни на нашата правна система? Задължени по законопроекта на ДПС лица са лицата, които управляват и представляват банката в процес на именно на преструктуриране (или несъстоятелност).
А що се отнася до синдика, за него вносителите са предвидили ново задължение с промяна в Закона за банковата несъстоятелност – той е длъжен да сключи договор с дружество, което притежава опит в проследяване на парични трансфери и вземания, както и в операции с финансови инструменти за подпомагане на действията му. Първо, синдикът няма такива действия и това не е работата му, затова няма нужда някой да я подпомага. Второ, това дружество би имало някакво практическо предназначение само ако разкрие ново или съществуващо, но „покрито” имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредиторите в производството по банкова несъстоятелност. В това производство няма място за ченгета и то не бива да се използва за неспецифични цели. И кои са тези дружества, които имат опит в проследяването на трансфери и заедно с това разбират от търговия с финансови инструменти? Не съм чувал за подобно дружество в България. Най-вероятно ще бъде създадено за случая.
Владимир ГЕОРГИЕВ
[1] Тези лица са следните: президентът и вицепрезидентът, народните представители; министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;. председателят и съдиите от Конституционния съд;. председателите и съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд;. главният прокурор и прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура; директорът на Националната следствена служба и неговите заместници; председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии; областните управители и заместник-областните управители; председателят и членовете на Сметната палата; председателят и членовете на Комисията за защита на конкуренцията; управителят, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка; председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор; членовете на Изпълнителния съвет и на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет; председателят и членовете на Съвета за електронни медии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; омбудсманът и заместник-омбудсманът; председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията; органите на управление на Националния осигурителен институт; управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси; генералните директори на Българската национална телевизия, на Българското национално радио и на Българската телеграфна агенция; директорите и заместник-директорите на службите за сигурност и на службите за обществен ред по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, председателят и заместник-председателите на Държавна агенция "Национална сигурност", главните директори, директорите на дирекции и на териториални дирекции на агенцията; директорът и заместник-директорите на Агенция "Митници" и директорите на дирекции в Централното митническо управление; изпълнителният директор, заместник-директорите и главният секретар на Националната агенция за приходите и директорите на дирекции в централното управление и директорите на териториалните дирекции; председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й звена; главният секретар на Министерството на вътрешните работи и неговите заместници, директорите на главните дирекции и техните заместници, директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и техните заместници; членовете на политическите кабинети; кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети; главният секретар на Народното събрание, на Президента и на Министерския съвет, главните секретари в администрацията на изпълнителната власт; членовете на Европейския парламент от Република България; членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган; ръководителите на задграничните представителства на Република България; българските граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България; членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие; членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания и на Българския енергиен холдинг; други лица, за които това е предвидено в закон.
[2] § 1, т. 64 от Закона за корпоративното подоходно облагане (към него препраща законопроекта за изменение и допълнение на ЗКИ, а също и Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици – ДВ, бр. 1 от 2014 г.):"Юрисдикции с преференциален данъчен режим" са:
1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.); Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Монсерат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай), или
2. държави/територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
[3] Съгласно чл. 3, ал. 5 Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари действителен собственик на клиент-юридическо лице, е: 1. физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент – юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират; 2. физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица; 3. група от физически лица, в чеято полза е създадена или действа фондация, организация с идеална цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.
© Владимир Георгиев Всички права запазени