posh` (Таня Атанасова)
267 5344
19.11.2008 г., 13:12 ч.

Приказка за смелите хора 

  Журналистика » Други
1610 0 12
1 мин за четене

Веднъж, разхождайки се в градската градина с "поредния" (тогава беше още "различния"), видях едно познато момиче да плете венец, седнала сама на една пейка. Първата ми мисъл беше "самотница... горката", понеже знаех, че тя е малко странна и няма много приятели. Сега знам, че може би не съм била права.
Защо винаги използваме думата "самотен", когато видим някой да вечеря сам в ресторанта? Защо, неизменно с мисълта, се появява и чувството на съжаление? Защо никога не се замисляме... Дали този човек сам не е избрал това? Дали се чувства самотен наистина или само така го виждат другите и дали заслужава съжалението им?
Може би е индивидуалистка, чието странно мислене и свеж хумор не виреят близо до приятелки, тип "дружки", които само следят всяка твоя стъпка и се надяват да е погрешна, за да има какво да "бъбрят", когато ти излезеш от стаята. Може би е толкова искрена, че хората я избягват, защото думите и свалят макиажа им. Може би тя не желае такава компания, защото в нея е самотницата!
Тя не иска да е една от всички, когато тези "всички" са фалш, добре напудрен с безличност.Тя е човек, който не се вписва.Тя е човек, тръгнал срещу света, който не спазва правилата му, с малката си армия от възгледи...
Защо я съжалявате? Тя е смела. Някой ден тя няма да вечеря сама и ще знае, че е намерила истина в очите на някой друг като нея, и ще е влюбена. Ще знае, че е с нея, не защото е "сладка и мила" като другите, а защото е единствената истинска! И това вече е приказка, приказка за смелите хора! Не бъди просто читател.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво. Истинските хора обикновено винаги са сами на някоя "пейка" в "градската градина", наречена живот. Поздрави
  • Хахах не се крия, ако искаш ми пиши в skype ;]
  • "Може би е индивидуалистка, чието странно мислене..."
    "Може би е толкова искрена, че хората я избягват..."
    "Може би тя не желае такава компания..."
    Отново съм възхитен! :o
    Защо наистина не срещам хора, които мислят като теб? Къде са скрити?...
  • Възхитена съм от разказа ти,Таня! Има нещо,което ми напомня за самата мен...! Поздравления!
  • Поздравления, Таня!
  • Поздравления за хубавата статия!!!Прегръщам те,Таня!
  • Да, наистина останаха малко истинските хора на чиято смелост можем да се възхищаваме, но хубавото е че все още има кой да ги оцени правилно, поздави за статията ти, страхотна е!
  • Статията ти ме впечатли и ме накара да се замисля над много неща и над това какво съм си мислила,когато видя човек да седи сам в кафе или на вън..Подкрепям мнието ти.Наистина много добра статия!!!!
  • Ратрепери ме, Таничка! Силно е момичто от градската градина! За жалост не знаем, колко дълго ще стои "сама" на тази пейка. . .
  • Благодаря ви!
  • В много случаи "самотата" е въпрос на личен избор. Малко е трудно обаче в подобно общество да имаш смелостта да си самотен и различен. Подкрепям всичко написано! Поздрави!
  • Искрени поздрави! Наистина се иска неподозирана често смелост да си различен, да не си "като всички", особено на тази възраст.
Предложения
: ??:??