20.06.2014 г., 23:43 ч.

Седем въпроса към безхаберието 

  Журналистика » Социални статии
1218 0 0
4 мин за четене

Най-накрая дъждовете ще се извалят, а калните реки ще изсъхнат. Спасителните, укрепителни, възстановителни и други подобни дейности ще са в разгара си. Тогава ще настане необятното царство на празнодумието. Едни мазници ще замазват, други мазници ще се подмазват на първите мазници, а всичките заедно ще ни убеждават, че "обстановката в града се нормализира", това вездесъщо клише на клишетата. И за енти път колективната безотговорност ще триумфира над персоналната отговорност.

Целта на цялото упражнение ще е същата, каквато беше и при предни трагедии (река Лим, село Бисер, влакът София-Кардам и много други): по възможност да докажем, че виновни са политическите ни опоненти и назначените от тях лица, а ако това е недоказуемо - поне да докажем, че ние не сме виновни. В крайна сметка "човек е безсилен пред стихията на природата", както в собствената си стихия от клишета биха се изразили по-вещите анализатори. Само дето потокът на човешките безсмислени слова ще е съпоставим с обемността на придошлата снощи приливна вълна.

Ние не сме експерти, за да можем да установим как се допусна един неколкочасов порой да даде такива катастрофални последици, каквито в други страни - и при друга организираност на обществото - не възникват след тайфуни и торнадо. Но ние сме граждани, които имат право да поставят въпроси. Особено след като щетите са не просто с имуществен характер, а се изразяват в отнети животи. Знаем, че отговорите не ще са от най-лицеприятните, знаем също, че никой от общината, парламента или кабинета няма да благоволи да прави ответи на поставените питания, но на елементарния разум (ако не на спонтанния гняв) се дължат обяснения по следните точки:

1. Имат ли изобщо ресорните министерства разработена методология за справяне при бедствени и кризисни ситуации и ако имат - как я разпространяват по места, как се разучава тя там и как се прилага в случаите на нужда?

2. Как и от кого се осъществява обучението и квалификацията на кадрите, действащи при спасителни и евакуационни мероприятия; какъв е численият им състав и с каква налична техническа обезпеченост работят?

3. Какви грижи полагат държавата и общините за прогнозирането и превенцията на обстоятелства като природни бедствия и технически аварии; какви средства се отделят за тази област и кой контролира разходването им?

4. Можем ли да очакваме българската държава да стори онова, което всяка що годе нормална страна прави в такива случаи: да възложи на независима (във всеки смисъл на тази дума) комисия от вещи лица с необходимата компетентност конкретни и коректно формулирани въпроси относно причините и условията, довели до трагедията?

5. Можем ли да се надяваме на доклад от комисията, изработен без натиск или давление, който да даде обективни заключения, препоръки и констатации и който да бъде публично оповестен?

6. Как взаимодейства администрацията на Община Варна с администрациите на отделните кметства по райони, както и с държавните структури, включително и с Областната управа; обменят ли се данни за необходимост от ремонтни, укрепителни и т.н. дейности, както и за случаи на спешност?

7. Какви нормативни актове се издават на местно ниво в областта на гражданската сигурност и как се осъществява контролът за спазването им?

Отделно от тези питания, които са почти обречени да останат без разглеждане от адресатите си, назряват и няколко еретични въпроса. Дали не настъпи моментът за пробив на гражданското общество пред съда? Дали не е време за предявяване на колективен иск от неопределен кръг граждани срещу държавата, общината и/или техни учреждения? След като институциите са слаби и не работят, защо обществото не им покаже, че е по-силно от тях и с това да ги принуди да заработят в негова полза? Правото не е за бездействащия, а за онзи, който поиска да го получи.

И преди някой да ме обвини в демагогия и в лични (или групови) интереси, искам да кажа следните шест думи: "безпартиен съм и без политически амбиции". 

Пороят, оставен да прерасне в наводнение, е симптоматичен за Варна и начина, по който се управляваше града в последните години. Също толкова показателни са първите реакции и коментари на местните длъжностни лица. С очи встрани от действителните проблеми на общината и хората. С ръце, вкопчени в заеманите властови постове и с явен стремеж за запазването им. Не коментирам изобщо господата от т.нар. "централна власт", които би следвало да представляват държавата. Тяхната управленска, морална и интелектуална неспособност отдавна е ясна за всички.

Страшното е, че хората все по-често започнаха да плащат за нея не само с джоба си, но и с живота си. А още по-страшното е, че в тази страна некадърността и незнанието на властниците се третират като обстоятелства, изключващи тяхната виновност и наказуемост.

Те няма да дадат смислени отговори на поставените въпроси. По простата причина, че не могат.

Ерго, виновни няма. На ход са питащите.

© Дон Бъч-Странски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??