Най-накрая дъждовете ще се извалят, а калните реки ще изсъхнат. Спасителните, укрепителни, възстановителни и други подобни дейности ще са в разгара си. Тогава ще настане необятното царство на празнодумието. Едни мазници ще замазват, други мазници ще се подмазват на първите мазници, а всичките заедно ще ни убеждават, че "обстановката в града се нормализира", това вездесъщо клише на клишетата. И за енти път колективната безотговорност ще триумфира над персоналната отговорност.
Целта на цялото упражнение ще е същата, каквато беше и при предни трагедии (река Лим, село Бисер, влакът София-Кардам и много други): по възможност да докажем, че виновни са политическите ни опоненти и назначените от тях лица, а ако това е недоказуемо - поне да докажем, че ние не сме виновни. В крайна сметка "човек е безсилен пред стихията на природата", както в собствената си стихия от клишета биха се изразили по-вещите анализатори. Само дето потокът на човешките безсмислени слова ще е съпоставим с обемността на п ...