3 мин за четене
СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ В ЕВРОПА
Състезателното начало в изграждането на националните идентичности създава колкото нелепо самочувствие, толкова и чувство за малоценност. Нещата обаче ще се променят в случай, че си кажем, че българското не е за пред другите, че е страна от самите нас. Т.е. въпросът не е в това да ни одобри Европа, а да разберем самите себе си, да се опознаем, да игнорираме това, което ни пречи, да утвърждаваме това, което харесваме.
Образът на родното като че ли като матрица е изграден в нашето съзнание, конструиран върху достойнствата на нашите предтечи като Аспарух, Симеон, върху канонизирани творци като Ботев, Вазов, върху тиражираните от туристическата индустрия емблеми на българското - мускалите, сукманите, гайдата. Но този образ е повече за пред другите и няма нищо общо с реалното ни съвременно битие.
Като се замисля без какво животът ми не би бил същият, тогава в съзнанието ми изплуват съвсем други неща. Песните на "Каризма". „Часът на Милен Цветков". Нощното спокойствие ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация