СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ В ЕВРОПА
Състезателното начало в изграждането на националните идентичности създава колкото нелепо самочувствие, толкова и чувство за малоценност. Нещата обаче ще се променят в случай, че си кажем, че българското не е за пред другите, че е страна от самите нас. Т.е. въпросът не е в това да ни одобри Европа, а да разберем самите себе си, да се опознаем, да игнорираме това, което ни пречи, да утвърждаваме това, което харесваме.
Образът на родното като че ли като матрица е изграден в нашето съзнание, конструиран върху достойнствата на нашите предтечи като Аспарух, Симеон, върху канонизирани творци като Ботев, Вазов, върху тиражираните от туристическата индустрия емблеми на българското - мускалите, сукманите, гайдата. Но този образ е повече за пред другите и няма нищо общо с реалното ни съвременно битие.
Като се замисля без какво животът ми не би бил същият, тогава в съзнанието ми изплуват съвсем други неща. Песните на "Каризма". „Часът на Милен Цветков". Нощното спокойствие ...