Bezzhichen (Безжичен)
240 10732
3.01.2012 г., 20:18 ч.

Защо не се учим от граматичните си грешки 

  Журналистика » Критични статии
2403 0 16
4 мин за четене

 

Защо не се учим от грешките в езика и стила на произведенията си, коригирани от редактор или друг читател

 

 

                Парадоксално! Толкова еднакви и елементарни грешки, за които е ставало дума много пъти в този сайт, а като че ли нищо не научаваме. Защо? Преди да изкажа моите предположения, отново ще цитирам някои характерни и много дразнещи грешки. Нека бъда извинен за повторенията, но просто те ще бъдат „материал” за този кратък и неизчерпателен опит за анализ.

                Да започнем с цитати от произведения и коментари в сайта: 1. „Харесах стихът ти!”; 2. „Не разбирам защо стихът за Нова Година ... ”; 3. „...  добре ако поне нещичко от това,което си пожелахме се сбъдне!”; 4. „... и това ги амбицирва още повече ... ”; 5. „... късно се потдават на предизвикателствата... ”; 6. „... Държа на това да правя всичко както аз искам ... ”; 7. „... и - най -важното ...” .

                Правилното е: 1. „Харесах стихотворението ти!”; 2. „Не разбирам защо стихотворението за Нова година ... ”; 3. „... добре, ако поне нещичко от това, което си пожелахме, се сбъдне!”; 4.„... и това ги амбицира още повече ... ”; 5.„... късно се поддават на предизвикателствата... ”; 6. „... Държа на това да правя всичко, както аз искам ... ”; 7. „... и – най-важното ...”.

                Няма да търся други примери. В израза, номериран с  „1.” е използван пълен член в м.р., ед.ч. за допълнението. Втора типична грешка е наричането на стихотворението „стих” (тук дори си мисля, че в този сайт специално, някои автори намират за много „шикозно” да се изразяват по този начин, че е дори нещо като подпис, жаргон, терминология, собствен „език” на сайта!). Израз „2.” повтаря същите грешки и „обогатява” съдържанието с още една – „Нова Година” – втората главна буква (на „година”) е излишна и неправилна. Израз „3.” е много интересен – в поредица от 11 думи има три грешки, и трите – пунктуационни: Липса на запетая пред „ако”, липса на интервал след запетая и пред следващата дума, и липса на запетая след думата „пожелахме” („което си пожелахме” е вметнат израз). Твърде неграмотно е доста разпространеното вмъкване на едно излишно „в” в някои глаголи и отглаголни съществителни, в случая – в глагола  в  израз „4.”. В него е използвана много дразнещата форма „амбицирва” вместо правилната „амбицира”.  Същият автор, в същото произведение,  използва неграмотно думата „потдава” в израз „5.” вместо правилната „поддава”, явно подлъган от неправилния изговор (потъмняване на „д”)  на представката „под”. В израз „6.” липсва задължителната запетая пред  „както”. И в израз „7. – една друга типична и особено често допускана грешка – използване на късо тире (съединителна чертица „-”)  вместо нужното дълго тире („ –”). Правилата за писане на едното или другото – в правописните речници. Тук само ще повторя това, което много пъти е обяснявано – за начина на написване на дълго тире с компютърна клавиатура. След написване на  думата, след която следва дълго тире, се оставя един интервал и се написват две къси тирета, едно след друго и без интервал между тях. След това се оставя още един интервал. Написва се следващата дума и пак един интервал. Сега вече двете къси тирета автоматично се превръщат едно дълго.

                И накрая две изречения за обещания анализ – обект на мислите на автора. Причините за тези грешки, според мен, са няколко групи. Най-очевидната е небрежност, което е характерно за по-възрастните поколения – над 40 години. Всъщност, при тях може много ясно да се отдели качественото и добро образование (поне средно) от некачественото – точно по правописа. Друга група причини (може би при по-младите хора, които имат по-големи възможности да изучават качествено чужди езици) се корени в интерференцията и другите влияния на чуждия правопис (примерът с написване на думи с главни букви там, където такива няма по нашия правопис, е показателен). Но може би най-дразнещо е нежеланието ни  да се учим. Чел съм в сайта изказвания от рода на: „Няма значение как и къде ще пиша пълен и непълен член, той е идиотски и трябва да се премахне”. Да, ако го премахнем, може и да не се пише, но след като съществува като граматична форма, трябва да се спазва стриктно. Нещо повече – този член много характерно отличава съвременният български език (има  го и в македонския диалект, но там е с по-други правила) от останалите славянски езици и точно затова не само трябва да се пази, но и да се знае. Съществува и още една група причини за неграмотното писане – високомерието към правилната словесност. Последното е твърде жалко и би трябвало да се помъчим да го отстраним. А каква е рецептата – може би редакторите да отказват публикации, докато сами не си оправим текстовете. Този сайт заслужава грамотно писане.

              Моля да бъда извинен за незабелязаните мои грешки. Не претендирам за професионално мнение. Само си припомням за моите учители в по-ранни времена (включително по математика, физика, химия), които много държаха на правилния български език.

 

(c) Безжичен (Bezzhichen), 2012

 

 

© Безжичен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Беше ми интересно и полезно да прочета както статията, така и дискусията под нея.
  • Да, възможно е.
  • "Нещо повече – този член много характерно отличава съвременният български език..." - тук неправилно е използван пълен член в думата "съвременният", предполагам, че грешката е неволна. Като цяло съм абсолютно съгласна с всичко, казано дотук. Само дето на неграмотните не им пука, някои дори се гордеят с това!
  • Дами и господа, основната тема в тази статия не е за тенденциите за развитие на книжовния език. Сигурна съм, че тук има хора, които са изучавали историческа граматика и са наясно с бъдещите промени. Като публикуващ редактор мога да кажа, че съм попадала на всякакви безумни иновации, екзотичен правопис и пунктуация, която граничи с откровена неграмотност. Та за това иде реч - за упорития отказ на голяма част от пишещите да се понапънат малко, да си прочетат публикуваните текстове, да видят какви грешки допускат... Все хубави пожелания, които ще потънат кротко като вода в пясък. Такива работи...
  • 10х, Тошко!
  • Разбира се, че е правилно "ЧовекА го няма". Това е безподложно изречение.
  • Дениса, един пример. Човекът го няма. Него го няма. Това значи ли, че правилната форма е "ЧовекА го няма"?
    Има три начина да се научи правописа. И те са - да се чете, да се чете, да се чете. Разбира се става въпрос за редактирана литература или други текстове.
    Колкото до говоримия език, смятам, че той винаги се е различавал от книжовния. В такъв смисъл не е фатално, че в забързаното ни ежедневие говорейки по телефона, сме пропуснали някой пълен член. Но когато изреченото остава черно на бяло, компромиси не бива да има. Дори и в това почесване на езиците в коментарите под произведенията или във форума.
  • Правилото за заместване с местоимение често се цитира, но то не е никак универсално. Замяната е невъзможна например когато става въпрос за прякори и в изречения от рода на "Иван стана най-грамотният член на организацията" или "Иван беше най-пълният от братята". Особен е случаят със заглавията: "Гледал ли си "Кръстника" с Марлон Брандо?".

    Проблемът с правилото за пълен и кратък член е, че то изисква мислене в падежи, а в съвременния българския език такива няма. То отдавна се е превърнало в символ на проблемите с правописа и един ден със сигурност ще отпадне, както са отпаднали и краесловните ерове.
  • Очаквах да се завихри тук торнадо от коментари, но не би... А трябва! И за жалост – само 80 посещения. Както и да е. Често в българските сайтове избухват подобни спорове, че даже и препоръки да отпадне правилото за пълен и кратък член. Нека да съм консервативна, но аз не мисля, че трябва пълният член да отпадне от езика. Жалко ще бъде да променяме правилата заради неграмотните. Eдинственият довод за незнаенето на правилата за прилагането му е неработещата образователна система и някакво разбиране, че всяко опростяване (явно във всеки смисъл на думата) е нещо добро. Има едно простичко правило на Весел Цанков:
    „Има правило, което не съм измислил аз, но използвам откакто пиша. То е за определяне на пълен и кратък член.
    Много хора изпадат в ужас или просто игнорират правилата, когато стигнат до въпроса “Пълен или кратък член?” А определянето му е изключително просто и след малко практика, става механично, без никакво усилие. Правилото е:
    Когато думата може да се замени с “той”, значи трябва да се напише с пълен член; когато думата може да се замени с “него”, значи трябва да се напише с кратък член.
    Примери:
    “Какъв да е той?” – значи трябва да се напише “Какъв да е членът?”
    “Правило за него” – значи трябва да се напише “Правило за члена”.
    “Той мина по него” – значи трябва да се напише “Човекът мина по моста”.

    Толкова. И сега ако не е ясно...

  • Много интересен ми се стори въпросът, който е послужил за заглавие на статията. Обикновено се учим от грешките си, защото си патим от тях. Но от правописните грешки кой си пати, при положение, че има редактори да ги поправят? Неграмотно пишещият не страда от неграмотността си, страдат тия, които му четат текстовете.

    Относно дългото тире: когато става въпрос за писане в изключително прост редактор, като Notepad или в текстово поле в сайт, единственото смислено решение е да се ползват две къси тирета. Но това, разбира се, не е въпрос на грамотност, а на естетика. Никой не е длъжен да бъде естет.

    В статията (поне) два пъти е ползвано притежателното местоимение "моите" вместо правилното "своите", когато притежател и подлог съвпадат: "Само си припомням (подлог = "аз" за <b>своите</b> преподаватели...". Явно този вид грешки вече са толкова редовни, че дори авторът, човек, който явно си има понятие от граматика, ги допуска.

    Трябва да се прави разлика между правилен изказ (= спазване на правилата на езика) и грамотно писане (= спазване на правописните правила). "Аз ми се спи" е пример за неправилен изказ с перфектен правопис, "Имам нова тетратка" -- за правилен изказ с лош правопис.
  • Грижата за правоговора и правописа не бива да се пренебрегва нито в писменото, нито в устното общуване.Критичната статия напомня да сме по - бдителни и отговорни.
    Това е задължително за хора, които искат да покажат силата и красотата на българското слово.
  • Съгласна съм, че е удоволствие да четем граматически издържани материали, дори мисля, че те са задължителни за този сайт!
    Допускам, че само при коментарите, е възможна някаква свобода, все пак, така се стопяват ледовете!
    В тази ваша статия, г-н Безжичен, аз открих две правописни грешки! Може би, не са случайни, а са проверка, или провокация?
  • Полезна статия.
    Поздравления!
  • Честита Нова година, Безжичен! Отново полезна информация, ще се връщам... Всичко най- хубаво от мен!
  • Всеки, който твърди, че пълния член го няма в живата реч, няма никаква представа за нея. Има го и още как! Просто има други функции. А за грешките... Системни са. Просто никой не обръща внимание на корекциите, освен в случаи, когато му оспорваме правото на революционни иновации.
  • с резерви само за обяснението как се пише "дълго" тире
Предложения
: ??:??