17.03.2011 г., 12:10 ч.

42 грама 

Картини » Сюрреализъм, Темпера
1689 0 11

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави и за теб, Безжичен!
    ---
    Симо, нищо не ти убягва, бе? Мерси
  • не е важно да е много - по-е важно да е истинско.
    и с техниката -така
    мнооо яка снимка си си барнала на профила
  • Да, картината е наистина интересна и се радвам, че моите произволно-асоциативни весели интерпретации са то допаднали...
    А иначе, погледнах и видях, че не съм се изразил точно... Очевидно е трябвало да гледам по-добре... Но пък аз много харесвам всяка техника, включително рисуването с програми... стига да е интересно... ! Поздрави!
  • Одисей, чел си манифеста на Бретон?? Ако е така те поздравявам. Отдавна ми се ще и аз да го направя, но.. За всяко нещо си идва точният момент..

    Не знам дали Бретон го е написал там, но аз да ти кажа - сюрреализмът, според мен, е кефа на автора не толкова на публиката. почти безсмислено е да се опитваш да разбереш "какво е искал да каже, е чувствал авторът...", а и няма смисъл... той самият доста често не знае. ти си виждаш нещо свое.. до това умозаключение горе за кефа на автора стигнах в следствие на собствени силогистични напъни.. твърдя го, защото смятам, че опирайки се на философията в това течение/движение/направление в узкуството, авторът най-грубо казано се "изпразва".. изповядва, тоест.. освобождава се от всички онези образи, страхове, мечти, бялнове, фантазии, които - да, случва се - го задушават.., и които не може да изрази по друг начин, защото и той не знае за тяхното съществуван, не може да ги дефинира, обясни, разбере. а това, което си постнал ти е.... велико.. и аз така го чувствам! Ето още един любим цитат от него - "Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума."

    в тази връзка ще те черпя с едно много любимо стихотоврение на първия съпруг на Гала (после жена на Салвадор Дали) - също сюрреалист, но в поезията - Пол Елюар:

    Тя стои на клепачите ми
    А косата й е в косата ми
    Има цвета на окото ми
    Има тялото на ръката ми
    В моята сянка тя е потънала
    Като камък в небето

    Тя никога няма да затвори очите си
    И не ме оставя да спя
    Сънищата й в яркия ден
    Изпаряват слънцата
    А мен карат да се смея да плача и да се смея
    Да говоря когато нямам нищо да кажа
    -------

    Ей, Симо! Фотоапаратът не е загубен, нито унищожен. Но вече доста остарял и не много годен. Та сега събирам парички за нов. Не съм се отказала от фотографията, споко. Хубаво е, когато си тук
  • да... какво е искал да каже авторът е много сериозно камъче в обувката. Дархико , радвах ти се и с фотоапарата
  • Ех, ама така приятно ме изненада, Безжичен!!!
    Липсваше ми аналитичното ти мислене!

    Според мен енергиите са различни, също както техните приемници. Може разликата да не е количествена, не твърдя и че е качествена, но я има със сигурност. Просто са различни видове (това са съвсем фриволни мои разсъждения на момента, провокирани от написаното от теб!. но бих могла да помисля за някаква класификация и дори йерархия на душите.. има такива в някои източни учения) В случая не мога да отговоря с категоричност защо са с различна обиколка.. Това вече е станало неволно..

    Иначе, ако положим анализа на хумористична плоскост, бих казала, че по-голямата е на жената, защото е бременна... (май стана много зловещо с тази добавка)

    И, поправи ме, ако съм разбрала грешно, но ще опровергая впечатлението ти, че е компютърна рисунка... Изцяло е изработена с темперни бои.

    Благодаря за визитата!
  • Едната душа е с по-голям обем! Ако плътността на душевността (по аналогия на плътността на веществото) е количеството душевност в единица обем), тогава въпросите са два: 1) Чия е по-"голямообемната" душа и 2. дали плътностите на душевността са еднакви? Ако отговорът и на двата въпроса е съответно на 1. "мъжа (жената) и 2. "да", тогава... А оттук нататък можем да поимпровизираме на тема "как да изобразим правилно женската (мъжката) душа в компютърните си картини (или сме като онези дето брояли вещиците на върха на нали знаете какво...? ) ! Е, извинявай за тези глупости, но като разгледах картината и ми хрумнаха. А, иначе - интересно хрумване...
  • Благодаря, Мирослав. Зарадва ме!
  • Не беше нужно да обясняваш тълкуванието, то се вижда, а който има малко обща култура ще разбере какво седи зад 21 грама. Мен лично техниката ми харесва и има наистина някаква енергийност и усещане за трептене в щрихите.
  • Благодаря за коментара, Боряна. Обичам напластяването и съзнавам, че не на всеки му харесва. Предполагам си уловила идеята на заглавието, щом го спомена или поне си открила свое тълкуване.

    Иначе, за протокола, рисунката изобразява трансформирането на двама човеци, които имат силна духовна връзка помежу си - мъж и жена например, в енергии. Тоест акта на отделянето на душите от телата, за всяка от които казват, че тежи 21 грама
  • Харесах идеята на заглавието, но толкова масленост в цвета ми залепва по клепачите и някак не мога да дишам в картината а нали това е основното там.
Предложения
: ??:??