42 грама

Comments

• 

  kohrida (Даниела)

  Поздрави и за теб, Безжичен!
  ---
  Симо, нищо не ти убягва, бе? Мерси

  2011-03-27T17:17:08+03:00
• 

  Paur (Симеон Дончев)

  не е важно да е много - по-е важно да е истинско.
  и с техниката -така
  мнооо яка снимка си си барнала на профила

  2011-03-26T02:54:03+02:00
• 

  Bezzhichen (Безжичен)

  Да, картината е наистина интересна и се радвам, че моите произволно-асоциативни весели интерпретации са то допаднали...
  А иначе, погледнах и видях, че не съм се изразил точно... Очевидно е трябвало да гледам по-добре... Но пък аз много харесвам всяка техника, включително рисуването с програми... стига да е интересно... ! Поздрави!

  2011-03-23T20:42:02+02:00
• 

  kohrida (Даниела)

  Одисей, чел си манифеста на Бретон?? Ако е така те поздравявам. Отдавна ми се ще и аз да го направя, но.. За всяко нещо си идва точният момент..
  
  Не знам дали Бретон го е написал там, но аз да ти кажа - сюрреализмът, според мен, е кефа на автора не толкова на публиката. почти безсмислено е да се опитваш да разбереш "какво е искал да каже, е чувствал авторът...", а и няма смисъл... той самият доста често не знае. ти си виждаш нещо свое.. до това умозаключение горе за кефа на автора стигнах в следствие на собствени силогистични напъни.. твърдя го, защото смятам, че опирайки се на философията в това течение/движение/направление в узкуството, авторът най-грубо казано се "изпразва".. изповядва, тоест.. освобождава се от всички онези образи, страхове, мечти, бялнове, фантазии, които - да, случва се - го задушават.., и които не може да изрази по друг начин, защото и той не знае за тяхното съществуван, не може да ги дефинира, обясни, разбере. а това, което си постнал ти е.... велико.. и аз така го чувствам! Ето още един любим цитат от него - "Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума."
  
  в тази връзка ще те черпя с едно много любимо стихотоврение на първия съпруг на Гала (после жена на Салвадор Дали) - също сюрреалист, но в поезията - Пол Елюар:
  
  Тя стои на клепачите ми
  А косата й е в косата ми
  Има цвета на окото ми
  Има тялото на ръката ми
  В моята сянка тя е потънала
  Като камък в небето
  
  Тя никога няма да затвори очите си
  И не ме оставя да спя
  Сънищата й в яркия ден
  Изпаряват слънцата
  А мен карат да се смея да плача и да се смея
  Да говоря когато нямам нищо да кажа
  -------
  
  Ей, Симо! Фотоапаратът не е загубен, нито унищожен. Но вече доста остарял и не много годен. Та сега събирам парички за нов. Не съм се отказала от фотографията, споко. Хубаво е, когато си тук

  2011-03-23T15:09:29+02:00
• 

  Paur (Симеон Дончев)

  да... какво е искал да каже авторът е много сериозно камъче в обувката. Дархико , радвах ти се и с фотоапарата
  

  2011-03-23T00:50:41+02:00