Навън вали... В душата ми е есен... И капките, като сълзи, се стичат... Дори и слънцето виси като обесено за назидание на всички птици... Навън вали... Светът ми е във сиво, облякъл трайно новата си дреха. И в него няма нищичко красиво. И в него няма никаква утеха...
Навън вали... В душата ми вали и само вятърът на бесенка играе... Така безсилни са човешките сълзи...
... и колко ни е трудно да го знаем...
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Добра е илюстрацията. Не и е качествена снимката сякаш. На мен стихотворението ми хареса много. Мисля можеше да публикуваш стиха в раздел поезия и илюстрацията към него там.Струва ми се щяха да го прочетат повече хора. Така пък го прочетох аз и благодаря. Тази вечер бях решила да позяпам само , а да не чета. Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Красива е, стиха -също...