Навън вали... В душата ми е есен...
И капките, като сълзи, се стичат...
Дори и слънцето виси като обесено
за назидание на всички птици...
Навън вали... Светът ми е във сиво,
облякъл трайно новата си дреха.
И в него няма нищичко красиво.
И в него няма никаква утеха...

Навън вали... В душата ми вали
и само вятърът на бесенка  играе...
Така безсилни са човешките сълзи...

... и колко ни е трудно да го знаем...