Никога вече...

7.03.2020 г., 12:38 ч.

Картини » Живопис, Маслени бои

1008 0 2

Никога вече...

Спокойна съм. Далечен е светът
за малка лодка посред бряг безлюден.
Самотни ветрове над мене бдят,
но все по-сигурно затъвам в дюните.

Причува ми се глъчка на деца,
унасям се с въздишка и сънувам
-следобед летен, ведри небеса,
в които перест облак кротко плува.

Блещука в мир зелената вода
потрепват в мрежата златисти риби...
Разкъсват хищни мълнии плътта
на нощи прокълнати и небивали...

Танцуват пак седефени ръце,
зоват ме в дълбините изумрудени
и скърца дървеното ми сърце
край кея от мъгла и скръб забулен...

Струи сега над мен спокойна глъб.
Припуква зле, към слънцето обърнат,
разсъхнатият ми от старост гръб
-в морето вече няма да се върна...

Мариана Димитрова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.