palenka (П Антонова)
505 18465
17.04.2019 г., 11:54 ч.

Реката 2 

Картини » Живопис, Акварел
907 5 5

© П Антонова Всички права запазени

Ту съм река,
мътна, бучаща и зла,
влачеща всичко по пътя,
давеща собствена мъка,
ту ставам бистра сълза,
в мен се оглежда небето,
и кротко, безшумно
търся морето...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, Пепи. И стихчето - Аз съм река и търся морето.
  • И аз като човек, обичащ реките и като пишман- рибар си я прибирам при „любими”.😊
    Стихчето също много ми допадна!👍
  • Така е, реката е в нас, тая, която тече и се променя, сме самите ние! За това и нищо в живота не се повтаря и не започва отново, а само продължава или сменя посоката
  • Малко загатната е реката...Но свежестта на цветовете привличат да я открием с няколко стъпки въображение.
    Поздравления,Пепи!
  • Поезията е скрита в тихия ромон на реката.
Предложения
: ??:??