Ту съм река,
мътна, бучаща и зла,
влачеща всичко по пътя,
давеща собствена мъка,
ту ставам бистра сълза,
в мен се оглежда небето,
и кротко, безшумно
търся морето...
Така е, реката е в нас, тая, която тече и се променя, сме самите ние! За това и нищо в живота не се повтаря и не започва отново, а само продължава или сменя посоката