2.03.2025 г., 23:01

Сълзи, които светът не видя

Картини » Портрет

581 1 4

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В тези очи е събрана тишината на едно загубено детство – болка, която никой не чу, сълзи, които никой не избърса. Лицето, обрамчено от сянката на качулката, говори без думи за самотата, за страховете, за тежестта, която не би трябвало да лежи върху детски рамене.

Тази картина е вик в мълчание – за онези, които растат в сянката на жестокостта, забравени от света, но не и от собствените си белези.

Експеримент с креда

Черна хартия, 140 gsm

Коментари

Nebula_Of_Poetry (Nebula)

Трудно е да се опишат с думи някои чувства. Може би затова много от нас, творците, оставаме донякъде изолирани и затворени, въпреки че вътрешният ни свят кипи от живот. Но изкуството е нашият начин да изразим онова, което иначе би останало неизказано. Чрез него успяваме, макар и за миг, да изведем навън онова, което носим в себе си, и да намерим поне малко вътрешен мир.

2025-03-06T23:19:57+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Очите на болката...Поздравления!

2025-03-03T09:45:13+02:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Разтърсващо! Браво!

2025-03-03T07:36:46+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Светът е по-сляп от мрака... когато му е изгодно да не вижда...
Поздравявам те.

2025-03-03T06:45:23+02:00