Nebula_Of_Poetry
29 резултата
Да можеше да видиш слънцето,
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра, ...
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра, ...
139
1
Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
165
1
В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...
90
1
Кротко по ръба на утрото,
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака, ...
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака, ...
87
Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...
228
1
Тъгата,
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата, ...
моята постоянна спътница,
горката,
милва ме с поглед в нощта.
Съдбата, ...
178
Не ме остави, ни за миг дори,
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...
и на яве и на сън ме имаш.
Със сладък дим сърцето ми гори,
и всеки миг покой ми взимаш.
Свята болка в моите гърди, ...
262
1
Ден и нощ, заспивам и се будя,
а в съня ми - падаща звезда
оставя диря в мене светла.
А дали е ангел? Все се чудя.
Идва бързо, бързо си отива, ...
а в съня ми - падаща звезда
оставя диря в мене светла.
А дали е ангел? Все се чудя.
Идва бързо, бързо си отива, ...
241
3
Сляп да бях, ще те обичам,
за мен си ти невидим рай.
Всичко видимо отричам,
в мислите ми, щом си, знай.
Усмивката ти, щом блести, ...
за мен си ти невидим рай.
Всичко видимо отричам,
в мислите ми, щом си, знай.
Усмивката ти, щом блести, ...
735
3
1
Чудих се дали да те повикам,
дали ще чуеш моя зов напред,
с тебе всичко дали е наред.
Право имам ли въобще да питам?
Там, под нощното небе, се моля, ...
дали ще чуеш моя зов напред,
с тебе всичко дали е наред.
Право имам ли въобще да питам?
Там, под нощното небе, се моля, ...
315
1
Картина исках да ти нарисувам,
да разбереш от нея що е в мене,
градина райска, на която се любувам,
неподвластна на беда и време.
Но не посмях да хвана четката в ръка, ...
да разбереш от нея що е в мене,
градина райска, на която се любувам,
неподвластна на беда и време.
Но не посмях да хвана четката в ръка, ...
398
5
5
Когато птиците отлитат,
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...
233
1
2
Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...
828
5
6
Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
263
3
Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
298
1
Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
241
2
Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
283
1
Прости ми, татко, че израснах плах,
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
434
6
3
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
407
3
2
Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
330
1
1
Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
782
1
7
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
331
3
5
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
430
3
10
Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
341
2
Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
271
1
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
918
3
4
Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
382
2
2
720
6
10
Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
1083
6
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
