Ама, каква музика имаше едно време, а?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
31.01.2023 г., 10:02
Коментари
Коментари
-
И аз приех Пърпъл постепенно. В началото всичко ми се изглеждаше като голям джангър, но после открих тяхната перфектност. Да не говорим, че в началото музиката на Бийтълс, ни се представяше за "хулиганска", а тя е толкова мелодична и приятна. Стигнал съм до извода, че всеки намира сам своята ниша и си се чувства добре там. Така е и с картините, поезията и изкуството въобще. Никой не може да ти натрапи шедьоврите си. Трябва сам да си ги харесаш.
-
Не търси проблема в себе си - проблем няма. Всеки чувства това изкуство по различен начин. Аз си спомням, когато си купих първите две касети с дет метъл и колко голямо усилие приложих докато си внуша, че не съм си хвърлил парите на вятъра. Така зацених този стил. Сега ми е любим. -
Прав си. Всяка музика идва с времето си, не съм против новото, но наистина, нищо не ме грабва. Може би причината е в мен или в напрегнатите времена, в които живеем. А може би, тогава съм бил влюбен и съм имал по-изострена чувствителност. 😍
-
Музиката се променя (развива или деградира) успоредно с човека. Аз мога да кажа няколко думи само за тази музика, която аз слушам - метъл. Хард рокът и Хеви метълът бяха в силата си 70-ти и 80-те год. И сега има нови групи които творят в този стил, но нищо не ме грабва. Или тези стилове са изчерпани или... няма какво да се предложи. Траш метъла беше в силата си от средата на 80-те и началото на 90-те. Обаче в Дет метъла се творят интересни неща. Е, тоя стил наистина се разгръща и развива - вече 30 години и отгоре.
-
Нещо те е подхванала носталгия ли?
Всяко поколение не се радва особено на следващото, такъв е живота.
Красив колаж, но върпеки свежите и по-нежни цветове, леко прегърбената двойка някак напомня за преходността и загубата.
За любовта след години
Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...
1.1K
5
16
