А ТИ НЕ СИ ТОЗИ, КОЙТО МЕ ЗНАЕ

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Хладен мрак се коти.

Черна грижа се търкаля

по пътя.

Нощта е тъжна,

а ти не си човекът, който ме знае.

Червен клон в съня

на чуждото утро шуми.

Твоята гола мъжественост умира.

Отдавна не е ръмяло,

Но...

ти не си човекът, който ме знае.

В жилите ти давам нови цветове,

пръстен светлина

и един поглед.

Не може да ги убие случайността –

болката и на двамата ни познава.

Но...

ти не си човекът, който ме знае.

А ТИ НЕ СИ ТОЈ ШТО МЕ ЗНАЕ

Автор: Любинка Донева, Република Северна Македонија)

Млак мрак се коти

Грумења грижи се тркалаат по

патот

Ноќта е тажна

А ти не си човекот што ме знае

Црвена гранка на сонот

Во туѓо утро шуми

Твојата гола машкост умира

Одамна не врнело

Да појдеме некаде

Ама...

Ти не си човекот што ме знае

Од жилките боја нова ти идам

Прстен светлина

Еден заглед

Не може да ја убие случајноста

Обајцата болката нè знае

Ама...

Ти не си човекот што ме знае.

Б.а. Стихотворението  е поместено в петезичната (многоезичната )ми преводна антология  Гласове от Балканите, (2016), двуезичния ми алманах на съвременна македонска поезия от македонски на български език, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга „Мост към люляците” (2019) от македонски на български език от Любинка Донева.

Думи за автора:

Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф. Основното си образование е завършила в родното си село, а гимна[1]зия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университе[1]та „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори. Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”. Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични тек[1]стове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също вклю[1]чена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца. Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език. Носител е на награда за първа книга, присъдена ѝ по време на меж[1]дународния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни из[1]дания. Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната коле[1]гия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ. Включена е в няколко национални и международни антологии и ал[1]манаси. Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers). Живее в Кочани.