АЙЯ - СОФИЯ
Светилниците грееха, невнятен
езикът бе – от Светия коран,
четеше шейхът – в мрака необятен
пропадаше огромният таван.
Крив ятаган издигнал над тълпата,
лик шейхът вдигна, сви очи – и страх
сляп царстваше, примирайки раята
лежеше на килимения прах...
А светнал храма в утринта мълчеше
в смирение и свята тишина,
и слънце ярко купола зареше
в непостижима висина.
И гълъби със гукане из него
се рееха, струеше своя зов
небето през стъклата в сладка нега
за тебе Пролет, и за теб, Любов!
АЙЯ-СОФИЯ
Светильники горели, непонятный
Звучал язык, - великий шейх читал
Святой Коран, - и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал.
Кривую саблю вскинув над толпою,
Шейх поднял лик, закрыл глаза - и страх
Царил в толпе, и мертвою, слепою
Она лежала на коврах...
А утром храм был светел. Все молчало
В смиренной и священной тишине,
И солнце ярко купол озаряло
В непостижимой вышине.
И голуби в нем, рея, ворковали,
И с вышины, из каждого окна,
Простор небес и воздух сладко звали
К тебе, Любовь, к тебе, Весна!
Иван Бунин (1903 - 1906)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Но както става ясно от аргументите на Тошко тук става дума за друго. Когато се пренебрегва някое правописно правило заради обслужване на римата май сме по-склонни на компромиси - пълен и непълен член, глаголи от първо и второ спрежение в тр. л. мн. ч. и все пак с "е" накрая, правилото за променливто Е(Я), глаголи които не са в повелително наклонение, но завършват на "й", заради римата, вместо на "е", което аз наричам вазовизиране... А за метриката, ако е направено сме по-строги, сякаш.
