Светилниците грееха, невнятен
езикът бе – от Светия коран,
четеше шейхът – в мрака необятен
пропадаше огромният таван.
Крив ятаган издигнал над тълпата,
лик шейхът вдигна, сви очи – и страх
сляп царстваше, примирайки раята
лежеше на килимения прах...
А светнал храма в утринта мълчеше
в смирение и свята тишина,
и слънце ярко купола зареше
в непостижима висина. ...