* * *
Забравен блясък на очи
аз виждам и долавям смътно
с цигулките как нежно, гръдно
друг глас сега във мен звучи.
Гласът забравен на момиче,
защо във мене прозвуча -
сега, когато вихри плачат
във вледенената душа...
А миналото без следа
е днес... и само чужди страсти
напомнят ми за младостта
и за отминалото щастие.
Превод от руски: К. Костадинов
* * *
Я вижу блеск, забытый мной,
Я различаю на мгновение
За скрипками – иное пенье.
Тот голос низкий и грудной,
Каким ответила подруга
На первую любовь мою.
Его доныне узнаю
В те дни, когда бушует вьюга,
Когда былое без следа
Прошло, и лишь чужие страсти
Напоминают иногда,
Напоминают мне – о счастьи.
Александр Блок
© Костадин Костадинов Всички права запазени