Червени рози, милиони
Живееше на този свят художник,
богат със дом и със приятели,
но беше влюбен във актриса,
която обожаваше цветята.
Тогава си продаде той дома,
продаде си картините, кръвта,
и за парите купи красота -
цяло море от алени цветя.
Когато се събуди сутринта
и през прозереца погледна пак града,
тя чудо някакво видя,
площада цял покрит с цветя.
И в продължение на своя сън
видя тя океан от цветове,
с дъх затаен очакваше я вън
художникът с любящото сърце.
Но срещата им беше много кратка -
отнесе я експресът във нощта,
в живота и завинаги остана
за алените рози песента.
Живееше на този свят художник,
несгоди много преживя,
душата му се сгряваше от спомена
за малкия площад покрит с цветя.
Червени рози, милиони,
ще видиш от прозореца си ти,
защото който истински обича
море от рози ще ти подари.
оригинален текст
Милион алых роз
Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.
Миллион, миллион, миллион алых роз
Из окна, из окна, из окна видишь ты,
Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез,
Свою жизнь для тебя превратит в цветы.
Утром ты встанешь у окна,
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.
Похолодеет душа,
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.
Встреча была коротка,
В ночь ее поезд увез,
Но в её жизни была
Песня безумная роз.
Прожил художник один,
Много он бед перенес,
Но в его жизни была
Целая площадь цветов!
© Дорика Цачева Всички права запазени