Аз никога не вярвах във миражи
Аз никога не вярвах на миражи
Не стягах куфари за бъдещият рай
Лъжата нашите учители изяде
И ги изплю около Магадан.
И от невежите не бях различен
Ако се различавах – малко бе.
В мен Будапеща не остави нищо,
Не пръсна Прага моето сърце
А бяхме буйни и в живота и на сцената
Объркани, момчета, засега
Но скоро всички нас ще забележат ...