9.11.2016 г., 15:21 ч.

Аз нося вода - Михаил Анищенко Шелехметский 

  Преводи » Поезия, от Руски
925 0 0
5 мин за четене

 

Превод: Мария Шандуркова

 

Аз нося вода

 

Аз нося водата, разравяйки преспи.

И много е тежко да нося ведра.

И нека не бъде това никак лесно,

на моята мила ще нося вода.

 

По-хладна реката от одър в небето.

Пробивам, сека от зори до зори.

Вземи, моя радост, ведрото, което

от лед е сковано, разчупвай, вари.

 

От пряспа ще тръгна, до пряспа ще дойда,

три пъти цигара ще всмукна за миг.

Ще нося водата - до прага, до гроба,

а кой по-нататък с ведро ще върви?
 

Нататък - това виж е смъртната мъка,

ще видя ли как в януари сама,

стоиш над реката, любяща в разлъка,

без мисъл, че мръзне ведрото с вода...
 

Но туй е далече, а ето го пътя,

прокаран от мене в мъгла и в снега...

И Господ сериозно поглежда и тръпне,

и знае защо съм роден на света.
 

Превод: 09.10.2016 г.

 

Я воду ношу
 

Я воду ношу, раздвигая сугробы.

Мне воду носить все трудней и трудней.

Но как бы ни стало и ни было что бы,

Я буду носить ее милой моей.
 

Река холоднее небесного одра.

Я прорубь рублю от зари до зари.

Бери, моя радость, хрустальные ведра,

Хрусти леденцами, стирай и вари.
 

Уйду от сугроба, дойду до сугроба,

Три раза позволю себе покурить.

Я воду ношу – до порога, до гроба,

А дальше не знаю, кто будет носить.

 

А дальше – вот в том-то и смертная мука,

Увижу ли, как ты одна в январе,

Стоишь над рекой, как любовь и разлука,

Забыв, что вода замерзает в ведре…

 

Но это еще не теперь, и дорога

Протоптана мною в снегу и во мгле…

И смотрит Господь удивленно и строго,

И знает, зачем я живу на Земле.


 


 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??