Бе розовия изгрев весел…
Владимир Высоцкий
Бе розовия изгрев весел чак
И срещу трудностите кораба летеше.
А юнгата бе в първи поход там
под флаг пиратски с кости и със череп.
Наклонен към водата с опънати платна
Двумачтовия бриг1 полегна скоро.
От счастие на юнгата душа затрептя
тъй както вантите2 конопени на грота.3
И под халата скрил душата нежна
съвет му даде капитана в този ден -
Бъди ти джентълмен - късмета щом е с тебе,
Че без късмета - няма джентълмени.
И брига плуваше където си прище.
И срещаше кого съдбата прати,
веслата кости се трошаха във момента
кога се стигаше до абордажи.
Веднъж богата плячка се делеше
пиратите бесняха и крещяха.
И побледня в миг юнгата и нож изтегли –
защото го измамиха в делбата.
Момиче там стоеше без криене и плач
И юнгата си спомни капитана:
Ний джентълмени сме късмета щом е с нас.
Късмет щом няма и джентълмени няма.
И той видя – мълчеше капитана
и кървавата свада не възпря.
Дълбоки рани той не забелязва,
обратни удари нанася сам.
Но стори и се - юнгата - в беда,
пък друг тя и не искаше да знае.
Прехвърли борда – скри водата там
златистото и смугло тяло.
И във гърди – пирати удивил,
той своя пистолет горещ изпразни.
Последен той бе джентълмен с късмет –
край на късмета и джентълмени няма.
_____________________________________
бриг1 – Ветроходен кораб
ванти2 – корабни въжета, опънати под наклон
грот3 – Средната, най-високата мачта на корабите
Превел: Емил Петров - 2017г.
Был развеселый розовый восход...»
Был развеселый розовый восход,
И плыл корабль навстречу передрягам,
И юнга вышел в первый свой поход
Под флибустьерским черепастым флагом.
Накренившись к воде, парусами шурша,
Бриг двухмачтовый лег в развороте.
А у юнги от счастья качалась душа,
Как пеньковые ванты на гроте.
И душу нежную под грубой робой пряча,
Суровый шкипер дал ему совет:
"Будь джентльменом, если есть удача,
А без удачи - джентльменов нет!"
И плавал бриг туда, куда хотел,
Встречался - с кем судьба его сводила,
Ломая кости веслам каравелл,
Когда до абордажа доходило.
Был однажды богатой добычи дележ -
И пираты бесились и выли...
Юнга вдруг побледнел и схватился за нож,-
Потому что его обделили.
Стояла девушка, не прячась и не плача,
И юнга вспомнил шкиперский завет:
Мы - джентльмены, если есть удача,
А нет удачи - джентльменов нет!
И видел он, что капитан молчал,
Не пробуя сдержать кровавой свары.
И ран глубоких он не замечал -
И наносил ответные удары.
Только ей показалось, что с юнгой - беда,
А другого она не хотела, -
Перекинулась за борт - и скрыла вода
Золотистое смуглое тело.
И прямо в грудь себе, пиратов озадачив,
Он разрядил горячий пистолет...
Он был последний джентльмен удачи,-
Конец удачи - джентльменов нет!
Высоцкий В.
© Емил Петров Всички права запазени