Без надеждата пак се надявам - Леся Украинка

Леся Украинка (25.02.1871-01.08.1913)

Превод от украински език: 

Мария Шандуркова

Contra spem spero!
(Без надеждата пак се надявам!)

Напуснете ме облачни мисли!
Че е златна сега пролетта!
Все така ли сред мъки трагични
ще премине докрай младостта?

Не! През сълзите аз ще се радвам
и ще пея в тъга и беди,  
без надеждата пак се надявам,
ще живея! Без мислите зли!

В мрачна угар, в земя сред несрети,
ще посея красиви цветя,
ще посея цветя в ледовете,
ще проливам сълзите над тях.

Ще разтапят горещите сълзи
тази ледена здрава кора 
и цветя ще излязат на слънце -
ще е пролет - за мен веселба.

В планината по каменен сипей
тежък камък ще нося в ръце,
с този страшен товар, непосилен,
ще запея аз пак от сърце.  

Дълго в тъмната нощ ще се взирам
не ще мигна с очи ни за миг,
за да търся звездата значима,
що владее над нощния мир.

Тъй! През сълзите аз ще се радвам
и ще пея в тъга и беди,   
без надеждата пак се надявам,
ще живея! Без мислите зли!
 
2 май 1890 г.
Превод: 06.03.2017 г.

Оригинал:

Contra spem spero!
(Без надії таки сподіватись)

Гетьте, думи, ви, хмари осінні!
То ж тепера весна золота!
Чи то так у жалю, в голосінні
Проминуть молодії літа?

Ні, я хочу крізь сльози сміятись,
Серед лиха співати пісні,
Без надії таки сподіватись,
Жити хочу! Геть думи сумні!

Я на вбогім сумнім перелозі
Буду сіять барвисті квітки,
Буду сіять квітки на морозі,
Буду лить на них сльози гіркі.

І від сліз тих гарячих розтане
Та кора льодовая, міцна,
Може, квіти зійдуть – і настане
Ще й для мене весела весна.

Я на гору круту крем’яную
Буду камінь важкий підіймать
І, несучи вагу ту страшную,
Буду пісню веселу співать.

В довгу, темную нічку невидну
Не стулю ні на хвильку очей,
Все шукатиму зірку провідну,
Ясну владарку темних ночей.

Так! я буду крізь сльози сміятись,
Серед лиха співати пісні,
Без надії таки сподіватись,
Буду жити! Геть думи сумні!

[2 травня 1890 p.]