Превод: Мария Шандуркова

Божи дух витай над мене –

не напразно съм живял,

тук заставам на колене

при крайпътната трева.

През борове, през елите,

през мънистени брези,

в ореол, с венец иглици

сам Христос ми се яви.

Той зове ме към дъбрави

като в царствено небе,

запламтяват в цвят лилаво

скрити в облак лесове.

Дух от гълъба на Бога,

сякаш огнен е език,

слезе в пътя ми отгоре,

затаи се моят вик.

Светъл пламък озари ме,

детска радост ме обзе,

аз повярвах – от рождение

Богородица е с мен.

* * *

Чую радуницу божью —

Не напрасно я живу,

Поклоняюсь придорожью,

Припадаю на траву.

Между сосен, между елок,

Меж берез кудрявых бус,

Под венком, в кольце иголок,

Мне мерещится Исус.

Он зовет меня в дубровы,

Как во царствие небес,

И горит в парче лиловой

Облаками крытый лес.

Голубиный дух от бога,

Словно огненный язык,

Завладел моей дорогой,

Заглушил мой слабый крик.

Льется пламя в бездну зренья,

В сердце радость детских снов,

Я поверил от рожденья

В богородицын покров.

1914