Ceca - Lepi grome moj
Lepi grome moj
Bio si moja nevinost i greh, moja trema
na usnama od suza krvav trag
kad god te nema
Veciti strah i moje ludilo
da l' odlazis il' ipak ostajes
sad je sve, sve izmedju nas
samo hoces neces
Ref.
A secas li se, lepi grome moj
nekada je tlo pod nama pucalo
srce je u srcu kucalo
ma, reci gde je zapelo
Secas li se, lepi grome moj
pila sam ti kisu sa ramena
jos sam tvoja munja, oganj tvoj
udari opet, grome moj
Bio si moj oslonac i pad, ono ime
koje sam zvala kada ceo svet
zaboravi me
Veciti strah i moje ludilo
da l' odlazis il' ipak ostajes
sad je sve, sve izmedju nas
samo hoces neces
Ref.
Evo, zapeni more, zapeni sve u meni
a ti i ja ko dva maslacka
sto se vrte u istoj peni
sto ih vuce na dno
Ref.
Secas li se lepi grome moj
pila sam ti kisu sa ramena
jos sam tvoja munja, oganj tvoj
udari opet, grome moj
Красив гръме мой
Беше моята невинност и грях,
моето вълнение.
На устните от сълзите - кървава следа
остава винаги когато те няма.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Беше моята опора и спад,
беше името, което
съм крещяла, когато целия свят
забравяше за мен.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Хайде развълнувай морето,
развълнувай всичко в мен
а аз и ти като два водовъртежа,
които се въртят в същата пяна,
която ги тегли надолу към дъното.
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивет Всички права запазени
