Беше моята невинност и грях,
моето вълнение.
На устните от сълзите - кървава следа
остава винаги когато те няма.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Беше моята опора и спад,
беше името, което
съм крещяла, когато целия свят
забравяше за мен.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Хайде развълнувай морето,
развълнувай всичко в мен
а аз и ти като два водовъртежа,
които се въртят в същата пяна,
която ги тегли надолу към дъното.
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
© Ивет Всички права запазени