Чаша жизни М. Ю. Лермонтов
ЧАША ЖИЗНИ
1
Мы пьем из чаши бытия
С закрытыми очами,
Златые омочив края
Своими же слезами;
2
Когда же перед смертью с глаз
Завязка упадает,
И всё, что обольщало нас,
С завязкой исчезает;
3
Тогда мы видим, что пуста
Была златая чаша,
Что в ней напиток был — мечта,
И что она — не наша!
Чашата на живота
От златна чаша цял живот
с очи закрити пием.
Сълзѝте стичат ни се от
очите и я мият.
Когато миг преди смъртта
превръзката ни падне,
изчезват всичките неща,
от нас желани жадно.
Тогава виждаме, че тя
е празна златна чаша –
мечта била е течността
мечта – но не и наша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
