(Превод от македонски)
Да мога само един миг като собствено цвете
под клепачите си да те запазя
в моя тъжен поглед;
макар в съня си да те видя,
благият ти глас да помилвам;
мисля, че няма да бъда
превит,
изгубен,
уплашен.
Останаха ми само тъгата,
ветровете,
озвученото море
и изречените думи, които нощем пиша,
и знам, че някога ще бъдат преписвани
в спомените на влюбените момичета.
Мила, вечер искам да те любя,
а сутрин те търся между мълнията на летните води,
но тебе те няма, за да ти се отдам смирено,
въпреки да знам, че сега ти си може би тревица,
може би си водорасли,
или фея от Северната гора.
Аз ти се предавам; разумът ме оставя,
напускат ме силата,
мисълта
и сънят.
.
По месечината се влача като пияна сянка.
Вероятно всекиму е ясно,
че съм разголен,
че съм изоставен
и че нямам нищо, и че нямам нищо.
Да мога под клепачите си да те запазя,
макар в съня си да те виждам,
благият ти глас да помилвам,
мисля, че няма да бъда такъв, какъвто съм.
ДА МОЖАМ
Автор: Ристо Јачев, Р.Македониja
Да можам само еден миг ко личен цвет
под клепки да те задржам
во мојот тажен поглед;
макар во сон да те видам,
благиот говор да ти го помилувам
мислам не ќе бидам
подвиен,
загубен,
исплашен!
Ми остана само тагата,
ветровите,
озвученото море
и изговорените зборови што ноќе ги запишувам,
а знам дека некогаш ќе бидат препишувани
во споменари на вљубени девојки.
Мила, навечер сакам да те љубам
наутро те барам меѓу молњите на летнине води,
но тебе те нема да ти се предадам понизно,
иако знам: сега си, можеби, тревка,
можеби, алга
или самовила од Северна шума.
Ти се предавам; ме остава разумот
ме напушта силата,
ме напушта мислата,
ме напушта сонот.
На месечина се влечкам ко пијана сенка
веројатно секому му е јасно:
дека сум разголен,
дека сум напуштен,
и дека немам ништо, дека немам ништо.
Да можам под клепки да те задржам
макар во сон да те видам
благиот говор да ти го помилувам
мислам не ќе бидам таков каков што сум.
© Латинка-Златна Всички права запазени