Where Does Love Go When It Dies

Could you ever steal a prayer to deny your God

Could you ever buy your love and not count the cost

Could you ever take a life when all was lost

And would it ever be enough

Could you bite the hand that feeds you and then ask for more

Could you kiss the wound that bleeds spit it on the floor

Could you open up your heart then close the door

And would it ever be enough

Every word you whisper

All the tears you hide

You die for love when it's alive

But where does love go when it dies

If you came across your dream would you walk on by

Hold a candle to the wind and just let it die

And is there room inside your mind for one more try

And would it ever be enough

I watch the time go rushing by it's like an ocean wave

Showing you no mercy throwing dirt upon your grave

You're drowning in the darkness and you're blinded by the light

And there ain't no prayer that's gonna save you now

If you woke up from your sleep blood on your hands

Would you wash the pain away no one understands

There must be someone out there who can help you breathe again

And would it ever be enough

Къде отива любовта, след като умре?

Някога би ли прошепнал молитва, отричаща твоя Бог?

Някога би ли купил любовта си, без да те интересува цената?

Би ли могъл някога да започнеш от начало, когато всичко е загубено?

И ако успееш, би ли се наситил някога на това?

Някога би ли ухапал ръката, която те храни, и след това да и поискаш още?

Някога би ли целунал кървящата рана, и след това да я изоставиш?

Би ли могъл някога да отвориш сърцето си, и след това да затвориш всички останали врати?

И ако успееш, би ли се наситил някога на това?

Всяка тихо прошепната дума,

всяка една сълза, която криеш в себе си...

Умираш за любовта, докато тя е жива,

но къде ли отива любовта, след като умре...?

Ако цял живот си се борил за мечтата си, би ли я подминал?

Да държиш свещичка срещу вятъра, и просто да я оставиш да угасне?

Има ли място в душата ти, за още един опит...?

И ако има, ще можеш ли някога да го запълниш?

Виждам как времето отминава, разбива се като океанска вълна,

безмилостно, подигравайки се на болката ти..

Потъваш в мрак, и светлината вече те заслепява.

И сега няма молитва, която да може да те спаси...

Ако се събудиш някоя сутрин, и осъзнаеш колко удари си понесла...

Би ли превъзмогнала болката, която цял живот си пазила в себе си?

Там някъде трябва да има някой, който да може да ти помогне да дишаш отново...

И ако има, би ли му се наситила някога...?