Не стой на гроба ми и не плачи:
не съм във него и не ми се спи.
Летя сред поривите на безбройни ветрове,
блестя в снежинките на бели снегове
и осветявам най-узрелите жита.
Дъждът съм, който пада есента.
Когато сутрин се събуждаш в тишина,
ще бъда в мимолетната кавга
на ято птици, тихо пляскащи с крилата,
а вечер ще се свивам сред звездите в небесата...
Не стой на гроба ми и не плачи –
аз жив съм и въобще не ми се спи. ...