Не стой на гроба ми и не плачи:

не съм във него и не ми се спи.

Летя сред поривите на безбройни ветрове,

блестя в снежинките на бели снегове

и осветявам най-узрелите жита.

Дъждът съм, който пада есента.

Когато сутрин се събуждаш в тишина,

ще бъда в мимолетната кавга

на ято птици, тихо пляскащи с крилата,

а вечер ще се свивам сред звездите в небесата...

Не стой на гроба ми и не плачи –

аз жив съм и въобще не ми се спи.

---

Оригинал:

Do not stand at my grave and weep.

I am not there; I do not sleep.

I am a thousand winds that blow.

I am the diamond glints on snow.

I am the sunlight on ripened grain.

I am the gentle autumn rain.

When you awaken in the morning's hush

I am the swift uplifting rush

Of quiet birds in circled flight.

I am the soft stars that shine at night.

Do not stand at my grave and cry;

I am not there; I did not die.

- Mary Elizabeth Frye