Застанал до прозореца.
с очи, вперени в луната,
с надеждата, че споменът
скоро ще напусне духа му
Тя затваря вратите и запалва светлините,
и отпуска тялото си на леглото
Където картините и думите са дълбоки
Твърде горда е, за да издърпа чаршафите над главата си
Затова тихо лежи и чака съня
Тя се взира в тавана
и се опитва да не мисли,
и си представя оковите,
които се опитва да свърже отново
Но чувството е изчезнало
A водата не може да залее паметта ѝ,
нито пепелта да отговори на болката ѝ
О, дай ми силата да си поема свеж дъх
И да извикам живота от студената метална рамка
В пепелта
Или пък димът се издига над огъня
С крила в небето
Или тук, в леглото
Дланта ѝ до главата ми
Сега и завинаги свита в сърцето ми и в това на света
Standing by the window
Eyes upon the moon
Hoping that the memory
Will leave her spirit soon
She shuts the doors and lights and lays her body on the bed
Where images and words are running deep
She has too much pride to pull the sheets above her head
So quietly she lays and waits for sleep
She stares at the ceiling and tries not to think
And pictures the chains she's been trying to link again
But the feeling is gone
And water can't cover her memory
And ashes can't answer her pain
"God give me the power to take breath from a breeze
And call life from a cold metal frame"
In with the ashes
Or up with the smoke from the fire
With wings up in heaven
Or here, lying in bed
Palm of her hand to my head
Now and forever curled
In my heart and the heart of the world
Песента е посветена на приятелка на клавириста Кевин Мур, за която той твърди, че е развила "духовна празнота" и която се бори с убежденията си поради смъртта на приятел.
© Бисер Попов Всички права запазени