Lately Ive been hard to reach
Ive been too long on my own
Everybody has a private world
Where they can be alone
Are you calling me?
Are you trying to get through?
Are you reaching out for me?
Like Im reaching out for you.
Im just so f**king depressed
I just cant seem to get out of this slump
If I could just get over this hump
But I need something to pull me out this dump
I took my bruises, took my lumps
Fell down and I got right back up
But I need that spark to get psyched back up
In order for me to pick the mic back up
I dont know how or why or when
I ended up being in the position Im in
Im starting to feel distant again
So I decided just to pick this pen
Up and try to make an attempt to vent
But I just cant admit or come to grips
With the fact that I may be
Done with rap, I need a new outlet
And I know some sh*t so hard to swallow
But I just cant sit back and wallow
In my own sorrow, but I know one fact
Ill be one tough act to follow
One tough act to follow
Ill be one tough act to follow
Here today, gone tomorrow
But youd have to walk a thousand miles
(Chorus)
In my shoes just to see
What its like to be me
Ill be you, lets trade shoes
Just to see what it be like to
Feel your pain, youll feel mine
Well go inside each others minds
Just to see what we find
Look at sh*t through each others eyes
Dont let them say you aint beautiful
They can all get f**ked, just stay true to you
Dont let them say you aint beautiful
They can all get f**ked, just stay true to you
I think I'm starting to lose my sense of humor
Everything is so tense and gloom
I almost feel like I gotta check the temperature in the room
Just as soon as I walk in
It's like all eyes on me
So I try to avoid any eye contact
Cause if I do that then it opens a door to conversation
Like I want that...
I'm not looking for extra attention
I just want to be just like you
Blend in with the rest of the room
Maybe just point me to the closest restroom
I don't need fu-cking man servin'
Tryin to follow me around, and wipe my ass
Laugh at every single joke I crack
And half of them ain't even funny like that
”Ahh Marshall, you're so funny man, you should be a comedian, god damn”
Unfortunately I am, but I just hide behind the tears of a clown
So why don't you all sit down
Listen to the tale I'm about to tell
Hell, we don't have to trade our shoes
And you don't have to walk no thousand miles
(Chorus)
Nobody asked for life to deal us
With these bullshit hands were dealt
We gotta take these cards ourselves
and flip them dont expect no help
Now I could be either just sat on my ass and pissed and moaned
Or take this situation in which Im placed, get up and get my own
I was never the type of kid to wait by the door and pack his bags
Or sat on the porch and hoped and pray for his dad to show up, who never did!
I just wanted to fit in
In every single place
and every school I went
I dreamed of being that cool kid
Even if it meant acting stupid
And aunt Edna always told me
Keep making that face itll get stuck like that
Meanwhile Im just standing there
Holding my tongue trying talk like this
Til I stuck my tongue on a frozen stop sign pole at 8 years old
I learned my lesson then, cuz I wasnt trying to impress my friends no more
But I already told you my whole life story, not just based on my description
Cuz where you see it, from where youre sitting, its prolly 110 percent different
I guess we would have to walk a mile in each others shoes at least
What size you wear? I wear 10s, lets see if you could fit your feet
(Chorus)
Lately Ive been hard to reach
Ive been too long on my own
Everybody has a private world
Where they can be alone
Are you calling me?
Are you trying to get through?
Are you reaching out for me?
Like Im reaching out for you.
Yeah, to my babies, stay strong, dad will be home soon, and to the rest of the world. God gave you them shoes, to fit you so put them on and wear them and be yourself man, be proud of who you are. Even if it sounds corny, dont ever let no one tell you, you aint beautiful
Напоследък се стоях на страна,
бях твърде много сам със себе си.
Всеки си има собствен свят,
в който може да се усамоти.
Мен ли викаш?
Опитваш ли се да продължиш?
На мен ли подаваш ръка,
така както аз на теб?
Много съм депресиран,
просто не виждам как да се измъкна от това положение.
Само ако мога да се изправя от този гроб,
но се нуждая някой да ме издърпа от това бунище.
Понесох ударите и упреците,
паднах но се изправих отново.
Нужна ми е тази искрица, която да ми върне психиката,
за да мога отново да хвана микрофона.
Не знам как, защо и кога,
ще се свърши с това което съм.
Започвам да се чувствам на дистанциран отново,
и ето защо реших да вдигна химикала.
И да пробвам да си излея душата,
но не мога да допусна да се спречкам
с факта, че съм,
приключих с рапа, трябва ми нов облик.
Знам някои глупости е трудно да се преглътнат,
но не мога да се облегна и затъна
в собствената си мъка, но знам един факт
че моето дело е трудно за повтаряне,
трудно за повтаряне.
Аз ще бъда труден за копиране,
тук съм днес, утре ме няма,
но ще трябва да изминеш хиляди мили.
Пр.:
Влез в моите обувки, само да видиш
какво е да бъдеш на моето място.
Аз ще съм теб, нека си разменим ролите,
само да видим как ще е,
ще почувствам болката ти, а ти моята.
Един друг ще влезем в умовете си,
просто да видим какво ще намерим,
гледайки простотиите през очите на другия.
Не ги оставяй да казват, че не си красив!
На тях ще им се върне, просто бъди себе си.
Не ги оставяй да казват, че не си красив!
На тях ще им се върне, просто бъди себе си.
Мисля, че губя чувството си за хумор,
всичко е така мрачно и напрегнато.
Чувствам, че трябва да проверя стайната температура
още щом вляза вътре.
Всички очи са вперени в мен,
но се опитвам да избягам от погледите им.
Защото ако го направя, това отваря врати за разговор,
сякаш много ми се иска.
Не търся повече внимание,
просто се опитвам да бъда като теб.
Да се слея с останалите в стаята,
може би трябва да ми посочиш най-близката стая,
не ми трябват някакви си слуги,
постоянно да са след мен и да ми ближат задника,
да се смеят на всяка моя шега
макар че, повечето не са смешни, ей така:
„О, Маршал, ти си толкова забавен, човече, трябва да станеш комик.
За жалост аз съм такъв, само дето се крия зад клоунските сълзи.
Затова всички седнете и
слушайте историята която ще ви кажа.
По дяволите не е нужно да разменяме обувки,
нито да извървиш хиляди мили.
Пр.:
Никой не е молил да бъде командван от живота,
с тези гадни карти, който ни е раздал,
ние сами трябва да вземем картите си в ръце
и да се справя с тях без чужда помощ.
Сега мога просто да седна на задните си части, да се изпикая, стенейки,
или да приема ситуацията в която съм поставен, и да взима това което си е мое.
Не съм бил от децата които чакат някой да им отвори вратата и да им опакова раницата
или да седя на верандата и да чакам татко си, който така и не идва.
Просто искам да се впиша,
на всяко едно място и във
всяко ново училище се
опитвах да бъда готиното дете
дори и да трябва да се държа глупаво.
И леля Една винаги ми казваше
ако продължаваш така ще си останеш надменен,
а аз само стоя там
прехапал език, опитвайки се да говоря.
Докато не прехапя езика си до края, и да се опитвам да пея на 8 год.
Научих урока си тогава, не се опитвах да впечатлявам приятелите си
но вече ти разказах историята на живота си, не само базирана на моята преценка
защото както я виждаш ти, от такова разстояние е 110% по-различна.
Мисля, че трябва да повървим доста мили в обувките на другия.
Кой номер носиш? Аз нося 44-ти, да видим да ли ще ти станат.
Пр.:
Напоследък се стоях на страна,
бях твърде много сам със себе си.
Всеки си има собствен свят,
в който може да се усамоти.
Мен ли викаш?
Опитваш ли се да продължиш?
На мен ли подаваш ръка,
така както аз на теб?
Ее... До бебчетата ми... не се предавайте, татко ще е вкъщи съвсем скоро, а до останалия свят, нека Бог да ви дава обувки които да ви пасват, така че, обувайте ги и бъдете себе си, гордей с това което си, дори да звучи изтъркано, не позволявай някой да каже, че не сте красиви.
© Пламена Ч Всички права запазени