Equilibrium - Der Sturm

Бурята

Като буря, така ни помете
битката.
Армията, пее, битката започва,
победата ще бъде наша!

Когато щитове се сблъскват, палачът се смее,
смъртта е трудна и бърза.
Вятърът носи моята молитва
в студения свят.
Вдигната глава, изваден меч
рухват в потопа.
Сломи ме чрез груби вълни,
мечът ми стърчеше червен от кръв.

Битката бушува толкова прекрасно,
изпълнена с насилие.
Огнени мигове, яростен трясък,
наближава скоро краят!

Когато щитове се сблъскват, палачът се смее,
смъртта е трудна и бърза.
Вятърът носи моята молитва
в студения свят.
Вдигната глава, изваден меч
рухват в потопа.
Сломи ме чрез груби вълни,
мечът ми стърчеше червен от кръв.

Превъплъщение е наводнението,
спаси пламъка ни!
Виж, пред нас на фронта
последния подвиг на бурята!

Der Sturm

Wie ein Sturm so fegen wir
in die Schlacht hinein
Das Heer, es singt, der Kampf beginnt,
der Sieg wird unser sein!

Wenn die Schilde krachen, die Schlachter lachen,
der Tod so hart und schnell
Der Wind er tragt mein Stossgebet
in die kalte Welt
Das Haupt erhoben, Schwert gezogen
sturz ich in die Flut
Breche mich durch heisse Wogen
mein Schwert starrt rot vor Blut

Die Schlacht, sie tobt so wunderbar
mit berstender Gewalt'.
Feurig blitzend, donnernd, krachen
naht das Ende bald!

Wenn die Schilde krachen, die Schlachter lachen,
der Tod so hart und schnell
Der Wind er tragt mein Stossgebet
in die kalte Welt
Das Haupt erhobn, Schwert gezogen,
sturz ich in die Flut
Breche mich durch heisse Wogen
mein Schwert starrt rot vor Blut

Fortgezogen ist die Flut,
die uns feurig barg!
Schau nun vor dich auf das Feld
des Sturmes letzte Tat!