Es stehen unbeweglich, Хайнрих Хайне
Es stehen unbeweglich
Die Sterne in der Höh',
Viel tausend Jahr', und schauen
Sich an mit Liebesweh.
Sie sprechen eine Sprache,
Die ist so reich, so schön;
Doch keiner der Philologen
Kann diese Sprache verstehn.
Ich aber hab' sie gelernet,
Und ich vergesse sie nicht;
Mir diente als Grammatik
Der Herzallerliebsten Gesicht.
Heinrich Heine
извор:
https://de.wikisource.org/wiki/Es_stehen_unbeweglich
....................................................................................................................................................
Звездите неподвижно
искрят в безкрайността
и гледат се с любовен
копнеж - безброй лета.
На свой език говорят -
тъй хубав, тъй богат -
такъв, че и филолози
не могат да разберат.
Аз го изучих обаче -
в мен той е незабравим;
граматиката бе му
лик - най на сърцето любим.
© Стоян Минев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щом като ще правим варианти:
Замръзнали са неподвижно
звездите в нощното небе
и гледат се хилядолетно
с любовен зов и болка те.
Шептят си те с език свой собствен
той тъй красив е и богат,
че никой филолог не може
да разбере на този свят.
Но аз езика им научих,
ще помня го до сетния си миг,
че за граматика ми служи
най-свидният ми на сърцето лик… -
Ето и моят вариант:
Неизменни са звездите,
хилядолетия в това небе,
но винаги с любовна мъка
една към друга гледат те.
Мълвят слова... Какъв език!
Тъй пищен, тъй прекрасен...
И няма филолог, комуто
речта небесна да е ясна....
Аз, обаче, я изучих...
Ще помни моето сърце,
че граматика му беше
най-свидното за мен лице.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, perperikon (Пер Перикон)!
Че всеки превод
ще зарадва, нека се
мечта прокрадва!