Февруари – Валерий Брюсов
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Перленонежни простори
в бледия залез трептят.
Сякш под креп скръб и горест
в сладко безстрастие спят.
Укор не е, ни знамение
тихият час пред нощта.
И в равновесие в мене е
тръпният пулс на кръвта.
Ден между зима и пролет,
миг между сянка и зрак!
Тръгвам след лекия полет
на песента, дала знак.
Февраль
Валерий Брюсов
Свежей и светлой прохладой
Веет в лицо мне февраль.
Новых желаний - не надо,
Прошлого счастья - не жаль.
Нежно-жемчужные дали
Чуть орумянил закат.
Как в саркофаге, печали
В сладком бесстрастии спят.
Нет, не укор, не предвестье -
Эти святые часы!
Тихо пришли в равновесье
Зыбкого сердца весы.
Миг между светом и тенью!
День меж зимой и весной!
Весь подчиняюсь движенью
Песни, плывущей со мной.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
