Карам мотоциклета си, съвсем сам и не виждам
пътя към нищото вече.
А шепотът на сенките ме приканва,
в забранената гора край брега.
И там където тя падна, в тъмнината на нощта.
На дъх разстояние от божествената светлина.
Тя каза –“ Не плачи за мен, напускам те. “
Полъхът на вятъра нашепва нейното име,
но не мога да я задържа повече. (Не, не, не)!
Паднал ангел бе дошъл при мен
и обремени твърде много душата ми.
И открадна от мен любовта, за която чух, ...