Гердан – Валерий Брюсов

Виж ръцете – млади, чисти,
миг не смеят да проспят –
златни, светещи мъниста
на сребрист конец редят.

Бисер едър, бисер малък
нижат вечно – нощ и ден,
бисер жълт и бисер ален
на конеца посребрен.

Но кои сте, ведри парки,
в труд решаващи съдби?
Нишки пъстри, нишки ярки,
блясък бял ме ослепи.

Моят път не е ли нишка?
Бисер – женските сърца?
Парки, сбирайте с въздишка
ярки бисери – зрънца.

Изберете и вземете
бисер рядък или чест.
Бисерния кръг свършете
на иглата с пъргав жест.

Пълен е конецът! Малка
перла сетна – сетен път,
и златиста закопчалка
щракнал е герданът – Смърт.

Валерий Брюсов

Ожерелье

Руки, вечно молодые,

Миг не смея пропустить,
Бусы нижут золотые
На серебряную нить.

Жемчуг крупный, жемчуг малый

Нижут с утра до утра,
Жемчуг желтый, жемчуг алый
Белой нитью серебра.

Кто вы, радостные парки,

Вы, работницы судеб?

Нити пестры, нити ярки,
В белом блеске я ослеп.

Не моя ли жизнь — те нити?

Жемчуг — женские сердца?
Парки вещие, нижите
Яркий жемчуг до конца!

Выбирайте, подбирайте

Жемчуг крупный и простой,
Круг жемчужный завершайте
Быстро-нижущей иглой!

Нить почти полна! немножко
Остается бус, — и вот

Золоченая застежка
Ожерелье — Смерть — замкнет!

1912