ГРЕШКА
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
главата се обърна от пътя
и постоянно измисля знаци
за стъпките,
за да стигнат далеко;
целта винаги е била тук
пред носа ни;
на нито педя от нас,
но все още
не може да устои на разстоянието
нищо – само очите;
нечупливите огледала на небето
свидетелстват за нас в тихите песни,
които за нас (по погрешка?) започват
GREŠKA
Autor: Ljiljana Vujić Tomljanović
glave okrenute od Puta
uporno izmišljamo znakove
za korake
da bismo odmakli daleko
cilj je oduvijek bio tu
pred nosom
ni pedalj od nas
ali i dalje
ne odolijevamo daljinama
ničeg-samo oči
nesalomiva ogledala neba –
svjedoče o nama u tišini pjesme
koja nas je (greškom?) začel
Б.Б. Стихотворението е поместено в триезичния ми „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).
Думи за автора:
Лиляна Вуич Томлянович е родена на 25.02.1958 г. в Меджувдже – местност, намираща се недалеч от Бос. Живее и работи в Бос, Градишка. Пише поезия, есета, притчи и приказки. Публикувала е следните поетични книги: „Ритъмът на душата” (1995 г.), „Пламенното огледало” (1998 г.), „Писмо за масово изселване” (1999 г.), „Луна над града” – хайку на английски и сръбски език (1999 г.), „Стойте далече от млякото” (2002 г.), „Самотен пътешественик” – хайку, на английски и сръбски език (2002 г.), „Третото възпоменание” – стихове (2004 г.), „Листенца от нарове” (2005 г.), „Живата стена”(2007 г.), „Убитите вятърни мелници (2010 г.), „Дух и права” (есета), (2014 г.). Публикувала е в национални и международни литературни списания. Нейни стихове са включени в много антологии и избрана поезия, както и в няколко антологии, които са дефинирани в превод на английски, немски, нидерландски и словенски език. Получавала е многобройни награди и отличия. Член е на Сръбската асоциация на писателите и е член на Асоциацията за хайку в Югославия (с представители на Сърбия и Черна гора, и на хайку асоциацията „Александър Нейдебауер” от Нови Сад).
© Латинка-Златна Всички права запазени
Бог и хората ще ти се отблагодарят за многотомното дело приобщаващо и разкриващо поезията на Балканите!
И аз бих искал да приседна там.
До онази непресъхваща река на Поезията.
И да ти умия краката!
Не за благодарност!
А за чест!
Радвам се, че те познавам!
Че ме откри!
Синовно ти благодаря!