10.05.2023 г., 19:39  

Грешките ми те не опрощават

1.2K 1 4
1 мин за четене

Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.

 

Щедри са на поздравите празни,
пеперуди в пламък. Ден след ден,  
знаци ли, или поличби разни,
не предричат лек живот за мен.

 

Лекият живот не го познавам
в чужди стихове видян, или,
щом на опело съм, за забава,
любя чак до третите петли.

 

И лети снежецът, а и свети,
огънчето отдалеч. Добро,
носиш ли съдба? Товар проклети,
лека си все пак, като перо.

 

Остарявам вече, среброкоса,
съжаля ли, ти прости ми! Пак.
Тежко ми е, знаеш да те нося,
но да те захвърля няма как.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

                                                           

Люди мне ошибок не прощают.

 

Люди мне ошибок не прощают.
Что же, я учусь держать ответ.
Легкой жизни мне не обещают
телеграммы утренних газет.

 

Щедрые на праздные приветы,
дни горят, как бабочки в огне.
Никакие добрые приметы
легкой жизни не пророчат мне.

 

Что могу я знать о легкой жизни?
Разве только из чужих стихов.

Но уж коль гулять, так, хоть на тризне,
я люблю до третьих петухов.

 

Но летит и светится пороша,
светят огоньки издалека;
но, судьбы моей большая ноша,
все же ты, как перышко, легка.

 

Пусть я старше, пусть все гуще проседь,
если я посетую - прости,-
пусть ты все весомее, но сбросить
мне тебя труднее, чем нести.

                      

               

Маргаритa Алигер

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Алло, тетя Марина, а Вы можете… 🇷🇺

iren5

Пятница. Жена уехала к своим родителям на три дня решать кое-какие вопросы относно недвижимости. Дом...