"Вратата точно до ада"
Ще си набавя никотин, кофеина, ще замажа всичко с малко захар,
но, Господи, не се ли умори да въртиш номера.
Обаче когато невинността ти умре
откриваш в себе си блуса.
Изглежда всичките ни герои са родени, за да загубят,
просто преминавайки през времето.
Ти вярваш, че тази горещина,
поредната празна къща, поредната задънена улица,
ще ме сломят и ще ме накарат да поседна за молитва
в тази част на рая, толкова близо дo ада.
Адреса е "Вратата точно до ада".
Защото не ми написа писмо?!
Казах ти - вратата точно до ада.
Толкова очи са вперени в мен.
Вратата точно до ада...
Няма къде другаде да съм...
Вратата точно до ада...
Чувствам се, все едно стените са приближават към мен.
Майка ми никога не е говорила много с мен,
тя беше прекалено млада и уплашена за да бъде такава (майка).
Проклетият Фройд би казал, че от това съм се нуждал, (от майка, майчина обич).
Но всичко, което някога съм получавал е алчност
и повечето ми приятели чувстват същото.
По дяволите, ние дори не притежавахме себе си, за да се обвиняваме,
но времената са трудни, а страха се заплаща скъпо,
и докато ръцете ти се скъсяват,
джоба ти става все по-дълбок.
Адреса е "Вратата точно до ада".
Защото не ми написа писмо,
казах ти - вратата точно до ада.
И толкова очи са вперени в мен.
Вратата точно до ада.
Никога не съм си и помислял, че ще бъда тук.
Вратата точно до ада.
А си мислех, че живота ще остане тих за мен.
Не бяхме лоши хлапета - просто тъпи,
мислехме си, че притежаваме света
и се възползвахме от всеки миг на забавление.
Не сме тъжни хлапета, просто сме прозрачни, (ясни, открити).
Плуваме си по течението на живота и не си правим изводи за никой.
А има толкова много неща там навън,
толкова много неща, които трябва да се видят.
Времето е прекалено много по-голямо от теб за да го овладееш.
Толкова по-голямо от мен -
изпъди ме извън стените,
от него полудях.
Можеш ли да ми кажеш какво значи това...?
© Лили Стоянова Всички права запазени