Хр.Ботев. Майце си
Уважаеми читатели,
По случай годишнината от смъртта на Ботев се осмелявам да Ви предложа няколко превода на негови стихотворения на руски. Да превеждаш поезия си е трудно, да превеждаш Ботев е задача почти невъзможна, дори и на руски – език в доста отношения близък, затова – моля бъдете снизходителни. Но ще се радвам на всякаква критика, дори да е сурова, стига да е принципна.
МАЙЦЕ СИ МОЕЙ МАТЕРИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела, Ты ли мать милая, так жально звала,
ти ли си мене три годин клела, ты ль меня клятвой три года кляла,
та скитник ходя злочестен ази чтоб брожу я как скитник бедний
и срещам това, що душа мрази? и встречью все, что душу чернит
Бащино ли съм пропил имане, Отцовое ль я добро затратил
тебе ли покрих с дълбоки рани, иль бедное твое ранил я тело
та мойта младост, мале, зелена что сохнет молодость моя златая
съхне и вехне люто язвена?! и с язвами душа покрита целая
Весел ме гледат мили другари, Вместе с друзьями, пою веселый,
че с тях наедно и аз се смея, смеюсь я с ними и рад выгляжу,
но те не знаят, че аз веч тлея, но не знают они, что уж я тлею,
че мойта младост слана попари! окапла в стужей вся моя младость
Отде да знаят? Приятел нямам Откуда знать им? Друзей мне мало,
да му разкрия що в душа тая; раскрыть им то, что в душе таится,
кого аз любя и в какво вярвам - чему я верю, кого люблю я,
мечти и мисли - от що страдая. с чего страдаю – мечты и мысли.
Освен теб, мале, никого нямам, Кроме тебя милая, никто у меня,
ти си за мене любов и вяра; ты мне одна – и любовь и вера
но тука вече не се надявам но в грудь уж ссохло, надежд не таю
тебе да любя: сърце догаря! чтоб любить тебя: сгорает сердце!
Много аз, мале, много мечтаях Много я матушка, мечтал так жарко
щастие, слава да видим двама, счастье и слава увидьм мы оба
сила усещах - що не желаях? у меня сила – что ль не желал я?
Но за вси желби приготви яма! но всем желаньям - яма готова!
Една сал клета, една остана: Одна надежда еще осталось
в прегръдки твои мили да падна, в твои обьятия снова упасть я
та туй сърце младо, таз душа страдна и с сердцем и душой страдальной
да се оплачат тебе горкана... у тебя на плече горько поплакать...
Баща и сестра и братя мили Отца и сестры и братьев милые
аз да прегърна искам без злоба, обнять хочу я сейчас без злобы
пък тогаз нека измръзнат жили, пусть тогда в теле замерзнут жилы
пък тогаз нека изгния в гроба! пусть тогда молодым сгнию я в гробе!
Христо Ботев Превод: Д. Ганев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени