In Flanders Fields -- Джон МакКрей

LeChevalier (Тошко)
184 1919

10.11.2009 г., 18:17 ч.

Преводи » Поезия, от Английски

1335 0 0

2 мин за четене

11 ноември 1918 бележи края на Първата световна война. Но преди да се стигне до подписването на примирието чувствата са били различни. Джон МакКрей, офицер от канадската армия написва рондото In Flanders' Fields по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър, също офицер, на 3 май 1915:

In Flanders Fields John McCrae	Във фландърски поля
In Flanders fields the poppies blow Between the crosses, row on row, That mark our place, and in the sky, The larks, still bravely singing, fly, Scarce heard amid the guns below. We are the dead; short days ago We lived, felt dawn, saw sunset glow, Loved and were loved, and now we lie In Flanders fields. Take up our quarrel with the foe! To you from failing hands we throw The torch; be yours to hold it high! If ye break faith with us who die We shall not sleep, though poppies grow In Flanders fields.	Във фландърски поля в кармин цъфтят вред макове и кръстове стърчат, бележат място где в пръстта делим... В небето чучулиги пеят химн -- души го на оръдия шумът. Смъртта ни взе. Отиде си денят, а с него топъл залез в роден кът; обичали, обичани, лежим във фландърски поля. Ръцете ви за нас ще отмъстят ако високо факела държат, от нас приет, със плам неугасим! Че инак нивга няма да заспим в покой, макар че макове растат във фландърски поля.

In Flanders Fields
John McCrae

Във фландърски поля

In Flanders fields the poppies blow
Between the crosses, row on row,
That mark our place, and in the sky,
The larks, still bravely singing, fly,
Scarce heard amid the guns below.

We are the dead; short days ago
We lived, felt dawn, saw sunset glow,
Loved and were loved, and now we lie
In Flanders fields.

Take up our quarrel with the foe!
To you from failing hands we throw
The torch; be yours to hold it high!
If ye break faith with us who die
We shall not sleep, though poppies grow
In Flanders fields.

Във фландърски поля в кармин цъфтят
вред макове и кръстове стърчат,
бележат място где в пръстта делим...
В небето чучулиги пеят химн --
души го на оръдия шумът.

Смъртта ни взе. Отиде си денят,
а с него топъл залез в роден кът;
обичали, обичани, лежим
във фландърски поля.

Ръцете ви за нас ще отмъстят
ако високо факела държат,
от нас приет, със плам неугасим!
Че инак нивга няма да заспим
в покой, макар че макове растат
във фландърски поля.

Превел съм четиристъпния ямб в петстъпен. Английските думи просто са по-къси и спазването на оригиналния метър ми се струва невъзможно.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.